Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 126

— Нали ще ми простиш, ако не ти благодаря?

Принцесата я зашлеви по лицето. Макар че бузата на Джан изтръпна и светлинките пак заподскачаха пред погледа й, ударът не беше силен, по-скоро изразяваше презрение.

— Не ти препоръчвам да се държиш толкова нагло, особено ако имаш надежда да се присъединиш към нас горе.

— Горе ли? — попита Джан, нищо не разбираше.

— Нашият главен техник Ламон се застъпи за тебе пред баща ни. Иска да живее с тебе. Предполагам, че е получил твоето съгласие?

Джан схвана какво й говорят и каза:

— Да… да, така е. Но само когато Робин… когато Робин…

— Баща ни е готов да се отнесе сериозно към тази идея, защото Ламон му е симпатичен. Но аз и моят брат не сме много сигурни и затова слязохме при тебе тази вечер. И тази демонстрация на бойни умения ни показа, че ти наистина си опасна.

— Няма от какво да се страхувате. Няма да ви изколя всички до един, както си спите.

— Я да говорим направо! — обади се принцът. — Нямаме ти доверие. И ако баща ни се съгласи с молбата на Ламон, предупреждавам те — отблизо ще следим какво правиш! И щом ни дадеш и най-незначителния повод, все нещо ще измислим, за да те премахнем.

— Много съм ви благодарна за предуп… — започна Джан, но се запъна, щом чу стенанието на Робин.

Бързо коленичи до него. Очите му бяха отворени. Гледаше я в лицето, явно я позна. Зарадва се, но когато устните му се раздвижиха да произнесат името й, тя леко притисна пръстите си върху тях.

— Тихо… не се опитвай да говориш. Пази си силите.

Но той не се отказваше.

— Дж… ан… — Той шепнеше и Джан не вярваше принцът и принцесата да са чули. — Боли… така боли… — Гласът му укрепна. — Какво е станало с мен?

— По-добре не питай — Джан се усмихна криво. Очите му се разтвориха широко, когато забеляза и принцесата.

— Не помниш ли какво ти направих? — студено се осведоми тя.

— Я стига! — каза й Джан.

Робин смръщи вежди към принцесата.

— Андреа… и ти ли си тук? Ние да не сме в… „Господаря Мордред“?

— „Господарят Мордред“ вече не съществува и то заради тебе! — изсъска Андреа.

Но Робин очевидно не можеше да разбере за какво говори тя. Пак погледна Джан.

— Джан… — дрезгаво каза той. — Пръстенът… къде е онзи пръстен, който ти дадох?

Тя протегна ръката си, за да види той, че още носи пръстена. Усмихна се тъжно на Робин.

— Преди си мислех, че може и да е нещо повече от пръстен, но уви. Опитах, нищо не стана.

Робин с гримаса на крайно напрежение посегна към ръката й.

— Джан… пръстена… дай…

Някой внезапно я изправи на крака. Принцът я изгледа яростно.

— Нарече те Джан.

Тя кимна неохотно. Знаеше, че този път са чули как Робин произнася името й.

— Джан Дорвин… самата Небесна Жена! — възкликна принцесата.

— Е добре, татко ще бъде доволен, макар че горкият Ламон не се оказа късметлия — каза принцът. Обърна се към хората си. — Хванете я. Ще дойде с нас.

Двама войници я сграбчиха грубо, тя извика:

— Чакайте! Какво ще стане с Робин? Не можете да го оставите сам тук. Той ще умре!

— Ако толкова се притесняваш, да му прережа гърлото! — каза принцът и измъкна кинжала си от ножницата. Тя бързо поклати глава.