Читать «Войната на небесните господари» онлайн - страница 125

Джан едва успя да се наведе, когато жената замахна тигана към главата й. Ръбът на тигана закачи слепоочието на Джан достатъчно силно, за да затанцуват пред очите й избухващи светлинки. Макар и зашеметена, Джан се оправи бързо. Пристъпи към жената, преди онази да възстанови равновесието си и я удари с юмрук по носа. Жената се заклати назад и за ужас на Джан се спъна в тялото на Робин, като се стовари върху него. Той се размърда и изохка. Но преди Джан да направи нещо за него, видя мъжа със счупената китка да вдига своя паднал нож със здравата ръка. Тези хора не се предаваха лесно. Тя изтича при падналата жена, вдигна тежкия тиган и се завъртя точно навреме, за да посрещне атаката. Отби удара с дъното на тигана и, докато мъжът се опитваше да я излъже, че ще удари отляво, за да забие после ножа в корема й отдолу, тя хвърли оръжието си в лицето му. Той се блъсна с гръб в един тезгях, от челото и носа му потече кръв. Тя се хвърли към него и счупи и другата му ръка. Облегна се на тезгяха, като дишаше тежко и чакаше да й се проясни пред очите.

— Ако това е пример как посрещате гостите си в Минерва, надявам се да не ни сполети същата участ.

Мъжки глас. Джан рязко изви глава. На входа се тълпяха хора. Джан се вцепени. Пред всички стоеше младият мъж, син на дука, когото за себе си Джан наричаше Черния принц. Зад него се виждаше неговата гадна едноока сестра. Тя се беше втренчила в Робин. А зад тях — петима войници с безучастни лица.

Беше я заговорил принцът. Джан го изгледа кисело и каза:

— Те ме нападнаха. Искаха да ме изнасилят.

Опита се да събере разкъсаните краища на туниката си, за да се покрие, но не можеше. Отказа се. Нека гледат.

— Предполагам, само мъжете са щели да участват — сухо каза принцът. Обърна се към войниците си. — Отървете ни от този боклук.

Четирима от тях се заеха да изнесат лежащите на пода нападатели. Петият остана до принца и принцесата, без да отмества поглед от Джан. Принцесата дойде по-близо до Робин и го загледа.

— Още е жив — безизразно каза тя.

— Едва диша! — отсече Джан. — Не смей да го докосваш. Достатъчно зло му причини.

Принцесата се обърна да погледне Джан.

— Знаеш ли, обичах го. Повече от всеки друг мъж, когото съм познавала.

— По доста любопитен начин проявяваш привързаността си — горчиво отбеляза Джан.

— Той ме използваше. Преструваше се, че ме обича. И през цялото време ми се е присмивал. Изобщо не е искал да остане с мен. Нито пък да бъде с „Господаря Мордред“. Само си е правил планове как да се присъедини към Небесната Жена, онази кучка Джан Дорвин, твоята мъртва господарка.

Джан не каза нищо. Принцесата застана пред нея, окото й сякаш поглъщаше Джан.

— А на тебе какъв ти е?

— Обичам го.

— И той, разбира се, също ти е казал, че те обича. И съм сигурна, че ти се е сторил съвсем искрен, както и на мен. В този момент беше ли ти го вкарал? — Тя се разсмя със съскане. — Момиче, като му направих това, аз и на тебе направих услуга.