Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 228

— Анунциата — момичето, за което ти разказах… Аз я обичам. — Не беше вярно. Той бе силно привързан към нея — повече, отколкото към другите момичета, макар че беше силно привързан и към тях. Защо желанието да ги спаси бе толкова неудържимо, не можеше да каже. Но си беше така. Хенри разбираше душата на Кейл по-добре от своята собствена. Всеки си има някакво чувствително място — дори, или може би най-вече, лошите хора. Говори се, че на Алойз Хътлър му било трудно да не заплаче, щом види кутренце, и че държал в спалнята си картина с малко момиченце, което храни агънце с мляко през рог. Както и да е — Кейл не можеше да отрече силата на любовта, като се има предвид как бе сграбчила душата му. В края на краищата, тя бе източникът на голяма част от самосъжалението му, задето е рискувал тъй безразсъдно живота си, за да спаси Арбел.

След два дни Клайст и Дейзи бяха заели мястото си в сериозно охранявания керван, а Кейл и Хенри Мъглата бяха дошли да ги изпратят.

— Какво ще ме спре да не духна с парите? — попита Клайст; ръцете му трепереха като на старец.

— Това — каза Кейл, — че можеш да разчиташ на нас.

— Да разчитам на вас ли? — повтори Клайст. — А, да — вярно, бе. Да разчитам на вас.

— За какво говорите? — попита Дейзи. — Не разбирам.

— Ще ти обясня по-късно.

— Писах на Рива — каза Хенри Мъглата. — Всичко ще е наред.

— Ами ако не е?

— Госпожа Клайст изглежда има глава на раменете си. Ти имаш пари — все ще измислите нещо.

— Благодаря — каза Клайст. Изглежда, имаше предвид нещо конкретно, но Кейл не бе съвсем сигурен какво е то.

Той сви неловко рамене.

Държейки момиченцето на ръце, Дейзи ги целуна по бузите, но не каза нищо. После Кейл и Хенри Мъглата ги загледаха как си тръгват — странно тъжно преживяване и за двама им.

36.

През следващите две седмици изкуственият хребет от Малкия брат се издигна до върха на стените на Светилището, докато Хенри Мъглата упражняваше катерене в тъмното със своите сто доброволци. Един човек умря първата нощ, политайки с писъци надолу — шумен инцидент, който би погубил всички им, ако това беше истинската мисия. Такова катерене би било възможно само при слаба лунна светлина; ако виждаха прекалено лесно, значи можеха и да бъдат видяни прекалено лесно. За щастие, подходящата фаза на луната се очакваше точно по времето на завършване на насипа. Бе решено да се изкачат на групички от по десет души малко по-нататък по стената на Светилището, където катерачите щяха да са скрити до голяма степен от всички бдящи стражи. Щяха да се съберат на планината точно под стените и да поемат нагоре, щом се стъмни; един от алпийските катерачи на Артемизия можеше да отнесе въже до върха и да издърпа с него въжена стълба, проектирана от Хук.

— Това е най-тъпото нещо, което съм виждал — заяви Кейл.

— Гледай си работата — отсече Хенри Мъглата.

Когато насипът се доближи до стените, строителите станаха по-уязвими за стрелите и камъните, с които ги замеряха Изкупителите — обстрелът бе колкото ужасен, толкова и отчаян. Темпото се забави, но не достатъчно, както Изкупителите би трябвало да знаят. После, на двайсет стъпки от стената, работата спря. Ако довършат насипа, щяха да позволят на Изкупителите сами да атакуват по него. Хук беше осигурил дървен мост, покрит отгоре и отстрани и дълъг около четирийсет стъпки. Когато Кейл реши да атакува, мостът щеше да бъде избутан по насипа, за да прехвърли ямата, като дъска над рекичка. Беше достатъчно широк, за да минат по него осем войници, рамо до рамо. Хук бе осигурил и неприятен начин за разчистване на хората пред моста — разновидност на гръцкия огън. Беше построил няколко големи помпи, които да напръскат голямо пространство пред излизащите войници и да окъпят всеки Изкупител на петдесет метра оттам в течен огън.