Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 226

Беше свикнал с удобството и уединението на уютния си фургон, сега обитаван от Клайст и семейството му, и за да го замени, впрегна на работа няколко десетки майстори дърводелци и бивши тапицери измежду войниците, които биха свършили по-добра работа в обсадата, за да създадат нещо още по-луксозно.

Клайст го тревожеше. Беше едновременно неописуемо щастлив от възкръсването на жена си и детето и смазан от предшествалите го жестокости. Едното не можеше да компенсира другото.

— Какво му е?

Лекарят вдигна рамене, сякаш за да покаже, че е очевидно.

— Той е израснал на това ужасно място.

— Ние двамата също — изтъкна Хенри Мъглата.

— И за вас още не е късно — каза лекарят. Настъпи неловко мълчание. — Съжалявам, грешка на езика. Не исках, хм… да всявам неоснователна паника. — Но всъщност имаше предвид точно това, просто не бе смятал да се изразява толкова безцеремонно. „От такъв крив пън като човека нищо право няма да издялаш“ — това бе неговата философия; очевидно, ако изкривиш една фиданка, докато е още млада, тя ще порасне още по-деформирана. Колкото и доволен да беше от дървесната си метафора, той имаше достатъчно ум да я премълчи. — Всъщност, хм… имах предвид, че хората очевидно са повлияни от миналото си, но не по-малко важно е човек да осъзнава, че едни и същи физически болести засягат различните хора по различен начин; това важи с още по-голяма сила за умствените болести. — Двете момчета просто го зяпаха. — Искам да кажа, дори най-силните умствено хора могат да понесат само ограничен брой шокове. Господин Клайст е получил шок от отглеждането си на това място, а след това радостния шок, но все пак шок, да се влюби и да стане баща. После шокът от откритието, че са били убити и изгорени. После — изтезанията, за които ми разказахте, и довеждането до ръба на смъртта по най-болезнен и отвратителен начин.

— Но сега той си ги върна — възрази Хенри Мъглата, който отчаяно желаеше Клайст да се оправи.

— Това е бил просто още един шок — разбирате ли?

— Не, не разбирам — заяви Хенри Мъглата. — Аз също съм бил отгледан тук. Бях с него в килиите на Кити Заека. Добре де, аз не съм губил жена и дете, но… — Но какво? Не можеше да измисли възражение — та вижте какво се бе случило дори с Кейл.

Лекарят се канеше да препоръча на Хенри Мъглата да се опита в бъдеще да води по-спокоен живот, просто за всеки случай; но този път имаше достатъчно разум да си замълчи.