Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 230

— Ти не си особено добър човек — отбеляза Хенри Мъглата.

— Казвам ти да не отиваш на тази шибана шибанящина, нали? Онези момичета са мъртви и ако се качиш там, и ти ще бъдеш мъртъв като тях.

— Трогнат съм от твоята загриженост.

— Не съм загрижен. И през ум да не ти минава. Просто ми е жал за теб, затова те търпя вече толкова време.

— Ако не отида, няма да мога да спя нощем. Това е истината, честна дума. Страх ме е да не отида.

— Ще свикнеш. Човек може да свикне с всичко. Пък и има по-лоши неща от това да не можеш да спиш.

— Не мога да се откажа сега — ще изглежда зле.

— Ще наредя да те арестуват. — Не беше заплаха, а молба.

— Не. Недей. Ако открия, че са били живи, ще те намразя.

— Защо?

— Просто така. — Хенри Мъглата се усмихна. — Дай целувчица.

— Не.

— Тогава си дай ръката.

— Ами ако това, дето го имаш, е заразно?

— Не и за теб. Ти ще си добре.

— Ти обаче няма да си. — Кейл вече беше ядосан, като виждаше, че убеждаването няма да подейства. — Все още си Изкупител, това е!

— Какво?

— О, не си шибана свиня, но нямаш търпение да се пожертваш за нещо. Набило ти се е в главата, всички тия дрънканици за… — Той млъкна, неспособен да намери думи. — Ти си просто поредният мъченик. Не се тревожи, приготвил съм ти погребение на мъченик — ще пеем „Вярата на бащите ни“… „Верни ще ти бъдем чак до смърт“… Помниш ли ги тия тъпотии? Кога я искаш, преди или след песента за кокосовите орехи?

— Упражнявал си се, нали?

— Просто върви… не ми се занимава повече с теб.

— Ще съм добре. Усещам го.

— Така ли? Чудесно. Да те няма.

— Мисля, че би дошъл с мен, ако можеше.

— Не, не бих.

— Казваш го само за да останеш верен на себе си.

— Не е вярно. При равни други обстоятелства и ако това не включваше ужасен риск за живота ми — тогава да, бих ти помогнал. Обичам да гледам как се вършат добрини, но твоята цена е прекалено висока. Виждам, че съм разочарование за теб. Но истината е, че бих предпочел да живея, отколкото справедливостта да възтържествува.

Хенри Мъглата сви рамене и тръгна, за да започне изкачването си към Светилището.

Кейл се беше чувствал изтощен още преди Хенри Мъглата да дойде да му каже каквото имаше да му казва. А сега се чувстваше направо изцеден. След като взе федрата с морфин, за да се справи с Кити Заека, той приемаше далеч по-насериозно предупреждението на сестра Врай да не я използва. Понякога имаше чувството, че е толкова слаб, че може да спре да диша. На младини Хенри Мъглата бе чул от един от Изкупителите, че внезапният силен звук може да убие скакалец. Бяха опитвали десетина пъти, но никога не им се беше получило. Сега обаче му се струваше, че един внезапен силен звук може да го убие съвсем лесно. Още една причина да стои настрана от федрата с морфин. Но той знаеше, че не може да изкара следващите двайсет и четири часа без нея. „Само още веднъж — помисли си. — Прочисти Светилището, и заминаваш за Ханзата с цялата плячка, а оттам нататък те чакат сандвичи с краставица и торти завинаги.“