Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 224

Той беше сигурен, че трябва да има начин, защото винаги имаше. При жестокото обучение на Боско, Кейл беше принуждаван да стои с часове пред карти и дъска, осеяна с дървени фигурки, които обозначаваха войски, градове, реки и невъзможни съотношения на силите, и да намери изход от неподатливите проблеми. Ако не успееше, го пердашеха. Ако се забавеше прекалено много, го пердашеха. Понякога го пердашеха, дори и да откриеше отговора.

— Това е, за да усвоиш най-важния урок — казваше Боско. Когато Кейл попита какъв е той, Боско го напердаши отново.

— Може би, ако те ударя веднъж-дваж… — предложи Хенри Мъглата. Но Кейл реши вместо това да огледат проблема от всички страни. Напоследък сигурността му изискваше непрекъснато да има хора около себе си — нещо, което той мразеше, — затова двамата взеха един як телохранител и препуснаха около стените на Светилището, като гледаха да стоят далеч от тях. Той спираше и гледаше, спираше и гледаше. Имаше някакво решение. Винаги имаше някакво решение. Кейл го откри в Малкия брат.

— Сега, като ми го посочи, е очевидно — отбеляза Хенри Мъглата. Така си беше. Беше толкова очевидно, че нямаше съмнение, че Светилището трябва да падне. Нищо не можеше да го предотврати. След два месеца щяха да се намират зад стените му.

На следващия ден той събра множеството заинтересовани страни, чиято взаимна враждебност ставаше все по-досадна, и им изложи плана си. Първо, доста неумело надраска очертанията на планината, върху която бе построено Светилището. Не се налагаше рисунката да е особено точна, за да разберат присъстващите какво представлява: тези очертания изпълваха сънищата им.

— Нещо липсва — каза Кейл. — Предположения?

— Светилището.

— Да. Но не е това. Нещо друго.

Тишина. Кейл продължи да рисува и добави скална издатина, стърчаща на около петдесет стъпки над равното било на планината, с наклон в далечната си част, но с пропаст от около осемдесет метра между издатината и самата планина.

— Този хребет се нарича Малкия брат. Пропастта между него и стените на Светилището — ние ще я запълним. — Той начерта между двете линия, която опираше в самия връх на стената на Светилището.

Могат ли стаите да ахкат? Тази ахна. Както бе казал Хенри Мъглата, посочиш ли го веднъж, то ставаше очевидно.

— Пропастта е огромна. Ще ни трябват години — обади се някой.

— Ще ни трябва един месец — каза Кейл. — Накарах господин Хук да го изчисли.

— Онзи същият господин Хук, който уби осем от хората ми с експлодиращата си купчина боклук?

— Ако не беше Хук — отвърна Кейл, — повечето хора в тази стая щяха да гният кротко в калта на Мисисипи. Така че си затваряй плювалника. — После навлезе в подробности за изчисленията на Хук — колко пръст ще е необходима и колко хора, за да я доставят.