Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 218

— Зле ли е?

— Много зле.

— Но имаме известно време?

— Предполагам.

— Може да не се наложи да чакаме дълго. — Той направи пауза, надявайки се, че Ормсби-Гор ще бъде принуден да заговори. Знаеше, че е детинско, но му доставяше голямо удоволствие. — Какво мислиш?

Пауза.

— Това си е в твоите правомощия.

— И все пак, много ми е интересно да чуя мнението ти.

— Действай — отвърна Ормсби-Гор — не защото вярваше, че трябва да убият Томас Кейл веднага, а защото това му даваше шанс да използва възможно най-малко думи.

— Знаеш ли, Ормсби-Гор, може би имаш право. Тези негови гаубици бяха най-ужасният и кървав провал. Скапан кошмар! Не мислиш ли?

— Не използвай такъв език — каза Ормсби-Гор.

— Напълно те разбирам — съгласи се Фаншоу. — Често съм съжалявал за това.

Той всъщност изобщо не се интересуваше от мнението на Ормсби-Гор, но въпросът кога да убият Томас Кейл все още беше проблемен. Още щом чу слухове за пристигането на Хук, разбра, че предстои нещо като тия гаубици. Ако те бяха подействали и Светилището беше паднало бързо, в бъркотията една стрела в гърба от Изкупител може би щеше да бъде приета без съмнения. Швейцарците нямаше да тръгнат да търсят обяснение, и след като Кейл е мъртъв, щяха да поемат отново контрола над Оста. Оставаше да се тревожат само за Новата армия — те мразеха лаконийците и ако надушеха, че са замесени в смъртта на Кейл, щеше да има неприятности, особено ако бъдат разбунени от ИдрисПюк и онова апетитно момче Хенри. Но ако се пипаше внимателно, при тези обстоятелства можеше изобщо да не възникнат подозрения. Лош късмет, раздавайте кърпичките. Проблемът с обсадите беше, че при тях през повечето време не ставаше нищо. Да го убият така, че да изглежда, че е бил някой друг, беше почти невъзможно, когато не се случва кой знае какво. Уиндзор и появата на краба му бяха неочакван дар, защото той нямаше да очаква да оцелее при атентата — но рискът беше по-голям, отколкото Фаншоу бе склонен да поеме. Можеше да им се открие някоя възможност, но той реши да чака.

35.

— Арестувана си.

Клайст беше доста доволен от това как бе използвал моста над река Чес, за да раздели ескорта на Арбел Матераци на две. Не че би имало кой знае какво значение, дори да ги бяха спрели въоръжени само с мокри хавлии. Те бяха направо деца. Повечето от останалите Матераци бяха измрели при Бекс. Кейл се отърва от малцината оцелели, като ги прати да охраняват Изкупители в затворническия лагер в Тюксбъри, за да премахне всякакъв шанс някой от тях да се отличи в битка. Каквото и да дължеше на Випонд, помощта за възраждането на Матераците нямаше да е част от отплатата.

— По чия заповед? — С Арбел имаше един младеж, който говореше тихо. — Вие сте господин Клайст, нали?

— А вие?

— Хенри Любек, консул на Ханзата.

— Свободен сте да си вървите, Любек.

— Съжалявам, господин Клайст, но не отговорихте на въпроса ми.