Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 217

Ако го презирате или намирате слабостта му за противна, или дори просто дразнеща — той изпитваше същото, и то далеч по-силно. Тя беше заразила душата му, и толкоз.

Идиотщината на последвалите му действия бе очевидна за него, още докато ги извършваше. Той писа на Клайст да вземе от гарнизона в Испански Лийдс толкова войници от Новата армия, колкото са му нужни, да я арестува и да я доведе при Светилището.

— Шибан идиот! — промърмори Клайст, щом прочете заповедта. Но това поне му даваше нещо интересно за вършене.

— Уиндзор има краб.

— Наистина ли? Лош късмет — каза Фаншоу. — Сигурен ли е?

— Един от лекарите го прегледа. Вече е пътник.

— Е, всяко зло за добро.

— Уиндзор може би е на друго мнение — каза Ормсби-Гор. Той не харесваше Фаншоу. Фаншоу говореше прекалено много и му даваше нареждания по дипломатичен начин, който май не беше толкова дипломатичен, колкото звучеше. Заповедите му бяха маскирани с „Чудя се дали няма да е добра идея да…“, „Може да греша, но мисля, че си струва да опитаме…“, и така нататък. Лаконийците имаха навика да казват, каквото имат за казване, с възможно най-малко думи, а Ормсби-Гор беше довел този навик до крайност. Заобиколните заповеди на Фаншоу му изглеждаха като увъртане.

— Все пак трябва да признаеш — каза Фаншоу, — че е удобно, а и той все пак се записа доброволец.

Крабът — тумор, който растеше в шията и се говореше, че приличал на краб, — беше болест, която засягаше лаконийските мъже. Горе-долу един на всеки петдесет я развиваше. Враговете им твърдяха, че се причинява от какво ли не, като започнем с ужасната им супа, направена от кръв и оцет, и свършим с прекалено много педерастия с малки момченца. Тъй като беше неизменно фатална, а лаконийското общество се славеше с липсата на продължителни болести, по традиция всеки засегнат се предлагаше като доброволец за самоубийствена мисия, за да бъде полезен.