Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 215

— Какъв избор имах?

— Не питай мен, а тях. При импийчмънт в Звездната палата изобщо не е нужно обвиненията да са верни, за да те обявят за виновен — но ако наистина си направил всички тези неща, това хич не ти помага.

— Може ти самият да тръгнеш срещу Испански Лийдс. — Това беше Хенри Мъглата.

— Но не без да съм превзел Светилището.

Кейл се обърна към ИдрисПюк.

— Защо не чакат то да падне, преди да се справят с мен?

— Тревожат се, че ще отнеме прекалено много време — или че Новата армия ще направи точно каквото предложи Хенри Мъглата.

— Но Новата армия все още са швейцарци — и кралят управлява по Божията воля. На същия този Бог, в който вярват.

— Те са селяни, не швейцарски граждани — и същевременно вече не са селяни. Войната променя хората.

— Това би означавало да поискам прекалено много от тях — каза Кейл.

— Опитай да го поискаш.

— Не и преди да сме превзели Светилището. После ще видим.

— А поканата да отидеш в Лийдс?

— Сигурен съм, че ще успееш да намериш подходящите думи. Освен това, може да не отнеме толкова много време, колкото си мислят мрънкачите — превземането на Светилището, имам предвид. Хук ще е тук утре с нова машина.

— А ако се получи, тогава какво?

— Ще се тревожа за това, когато стане.

— Честно казано, не мисля, че можеш да си го позволиш. Трябва да започнеш да кроиш планове отсега.

— Мислехме — обади се Хенри Мъглата — да заминем за Каракас.

— Опасявам се, че не е моментът за тъпи шеги. Бих казал, че шансовете да ви позволят да се оттеглите в някое мирно кътче са приблизително нулеви.

— Няма почивка за злодеите?

— Нещо такова. Ти си човек с много таланти, Томас, и създаването на врагове е един от тях.

— Нас не ни обичат, ала не ни дреме — каза Хенри Мъглата.

ИдрисПюк го изгледа.

— По-дразнещ си от обикновено, Хенри. Чудя се дали би бил така добър да престанеш. — Насочи вниманието си отново към Кейл. — Ти се представи като голям тактик, но времето за тактики е към края си. Накъде ще вървиш оттук нататък? Това е въпросът, който стои пред теб.

Но в крайна сметка, Кейл беше само едно момче; нямаше никаква представа накъде отива, и никога не бе имал.

На следващия ден Хук пристигна с три от новите си гаубици: грамадни дебели стоманени цеви, принципно същите като новите му победоносни ръчни оръжия, но толкова здрави, че можеха да изстрелват желязна топка с размерите на малък пъпеш. Трябваха им няколко часа да наместят гаубиците в грозните им дървени гнезда и да изчислят ъгъла на първия залп срещу стените на Светилището, които притежаваха несравнима здравина, защото камъните бяха споени с хоросан на основата на оризово брашно.

Уверен в успеха, Хук беше облякъл мъжете, които щяха да стрелят с трите оръдия, в специални подплатени брони. Събралата се да гледа армия се стълпи толкова наблизо, че се наложи да отложат стрелбата, докато ги изтласкат назад — процес, който се оказа толкова труден, че Кейл реши да им позволи да останат. Благоразумието на Хук обаче надделя и накрая зяпачите бяха избутани достатъчно далеч, за да остане доволен и да продължи със стрелбата. Тримата мъже със специалните си брони се заклатушкаха към гаубиците с факли в ръце и запалиха фитилите. Раздаде се кратко съскане на барут, а после мощна и почти едновременна експлозия, която пръсна две от гаубиците на парчета; те разкъсаха тримата бронирани мъже и полетяха назад към тълпата, където убиха още осем. Третото оръдие стреля според предвижданията и запрати едно голямо гюле към стената на Светилището, но то просто отскочи от нея, оставяйки мъничка вдлъбнатина. Нямаше да има бърз край на обсадата.