Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 214

— Когато всичко свърши, можем да си купим хубава къща — каза Хенри Мъглата. — Какво ще кажеш за онова място, дето все говориш за него — „Горски кът“?

Кейл се замисли върху тази приятна идея.

— Трудно е за отбрана. „Горски кът“. Намира се прекалено близо до някои хора с лоши помисли. Трябва да прекосим морето.

— Ами Ханзата? Бас държа, че с всичките тия пари си имат хубави къщи. Някоя с езеро или река.

— По-добре да идем някъде, където не ни познават. Чувам хубави неща за Каракас.

— Можем да вземем момичетата с нас. — Момичетата от Светилището бяха трудна тема за двамата.

— Те може вече да са мъртви.

— Но може и да не са.

— Добре де, съгласен съм: хубава къща с много момичета в Каракас.

— В Каракас имат ли торти?

— Каракас е прочут с тортите си.

Нямаха повече време да обсъждат бъдещето, защото ненадейно пристигна ИдрисПюк с лоши вести от Испански Лийдс.

— Смятат да те импийчнат — каза той.

— Предполагам — отвърна Кейл, — че това „импийчване“ не е хубаво нещо — не означава медали, паради и такива работи?

— Не. По-скоро означава да те изправят на таен съд в Звездната палата, последван от лична среща с мадам гилотината.

— А какво е направил? — попита Хенри Мъглата.

— Има ли значение?

— За мен има — каза Кейл.

— Подпалил е моста след Бекс.

— Не могат да докажат, че съм бил аз.

— Не е и нужно. Освен това, наистина си го подпалил ти. А и лъжесвидетелството е углавно престъпление.

— Те ме накараха да лъжа.

— Но все пак си го направил. Екзекуция на швейцарски граждани без съд и присъда.

Кейл не отвърна на това обвинение, защото беше вярно.

— Незаконно повишаване на данъците.

— Те се съгласиха на това.

— Имаш ли го в писмен вид?

— Не. Какво друго?

— Не ти ли стига? Само подпалването на моста би накарало цялото население на Швейцария да се бие, за да докопа въжето.