Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 211

— Какво е истина? — попита Кейл, когато ИдрисПюк му призна засрамен какви чувства будят у него песните.

Кейл, по някаква причина — може би срам, или още по-трезва глава дори от ИдрисПюк — твърдеше, че макар циркът (както наричаше двайсетте кукли с неговия образ) да има ефект и да пречи на Новата армия да се разпадне през пролетната и лятната кампания, издръжливостта му се дължи също толкова, ако не и повече, на способността му да поддържа каруците запасени със свястна храна, оръжия и нови хора със здрави ботуши и топли дрехи. Всички те се доставяха с леките каручки, създадени от Невин, които можеха да се движат дори по лош терен с такава скорост, че Изкупителите рядко успяваха да ги прихванат. Никой, каза той на ИдрисПюк, не иска да пее героични песни за здрави ботуши и леки обозни каручки.

И въпреки всичко, работата висеше на косъм. Машините за убиване на Хук поставиха Изкупителите на колене в равнината на Мисисипи. Те вече бяха започнали да използват нова тактика срещу каруците — гръцки огън и по-лек таран под бамбуков покрив, който да ги пази от ударите и стрелите на бастионите. Освен това те имаха предимство заради вярата си, че смъртта е просто врата към по-добър живот — и, разбира се, че животът, който оставят зад себе си, е пустиня. Но пушките на Хук донесоха не само повече смърт, отколкото дори Изкупителите можеха да понесат, а и ужасни рани. Всеки изстрел поразяваше до шестима души и разкъсаната плът не можеше да се почисти и зашие лесно, затова се възпаляваше и отказваше да се изцери. Освен това, Хук не беше единственият изобретателен ум, посветил се на причиняването на болка: на селяните им беше хрумнало, че ако примесиш съдържанието на пушките с малко кучешки лайна, това ще гарантира, че ужасните рани, нанесени от тях, ще загноят крайно болезнено.

След три месеца Новата армия бе прехвърлила Мисисипи и бе установила предмостие в Халикарнасус, което успяваше да брани, въпреки яростните контраатаки на Изкупителите, по същата причина, поради която това беше последното паднало място.

До Бекс войната срещу Изкупителите носеше само поражения; след пушките на Хук носеше само победи. Но никоя победа не беше лесна — като се започне от сблъсъка във Финсбург между мъже, които едва биха стигнали да напълнят публичен дом (и където загина единственият член на швейцарското кралско семейство, при злополучно посещение, за да донесе тоник на войските) и се стигне до петстотинте хиляди, които се строиха един срещу друг в битката за Шартр.

Кой помни отделните битки в една война, освен някое име тук-там, а камо ли — какво се е случило в тях и защо са били важни, — или дори самата война? Кой от вас е забравил битките, отвели Томас Кейл до стените на самото Светилище? Къде са паметниците, увековечаващи моста Десау и битката при Догер банк? Къде са мемориалите за Първата Фитна, обсадата на Белград, Хварския бунт и Войната за портокалите? Кой може да ви разкаже за Стрелус и несравнимата им защита на зърнения силоз в Таненберг, или за клането в Уинебаго, или за поражението при Кадеш, където двайсет хиляди души умряха от замръзване за една нощ? Къде са каменните кръгове в Пърл Харбър и Лейдисмит? Къде са параклисите и безбрежните поля от надгробни камъни за Дюнкерк и падането на Хатуша, за Айн Джалут и Сиракуза, и клането при Тутосбург? И защо си спомняме първия ден при Сома с толкова много сълзи, след като много повече са умрели от още по-ужасна смърт при Тоутън за един следобед? След тримесечна обсада на Свещения град, колко са били загиналите? Вече никой не ги броеше.