Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 210

— Отначало усещах нещо ужасно в теб. После реших, че си прекрасен. Сега вече не знам какво да мисля.

Беше уморена, разбира се, и макар да бе виждала немалко лоши неща, това бе най-ужасната нощ в живота ѝ. Все пак, Кейл не искаше да чуе точно това и си тръгна, без да каже и дума повече.

Пета част

Ангелът на смъртта кръстосва надлъж и нашир по тези земи; почти можеш да чуеш плясъка на крилете му.

Джон Брайт

34.

Шест битки са се водили при Блотхим Гор. Никой не помни нито една от тези битки, освен по името му: „блот“ на древнопитийски означава „кръв“, също както и „хим“, на езика на галтите, които ги изтребили и заграбили земите им. „Гор“ означава същото на старошвейцарски. Кръв, кръв, кръв — подобаващо място за първа употреба на ръчните стрелкови оръжия на Робърт Хук. Войната в равнините на Мисисипи се водеше вече шест месеца, докато той усъвършенства съотношението на металите, барута и лесната употреба. До този момент везните можеха да се наклонят и в двете посоки. Равносметката за жертвите беше страховита: готовността на Изкупителите да измират с хиляди започваше да надделява над предимствата на бойните каруци и изтормозените войници вътре, които бяха родени да секат дърва, да доят крави и да вадят картофи. Това, което ги караше да продължават да се бият, беше Томас Кейл и слуховете, че е бил видян ту тук, ту там. Появяваше се в гаснещия светлик на здрача върху самотни хълмове, назъбени чукари и скалисти бърда — неподвижен, освен когато вятърът развяваше плаща му зад него като крило, бдящ над тях: откривател на пътя, ужасен пазител, разкрачен или коленичил, наблюдаващ ги с меч на коленете, сенчест хищник, мрачен опекун. После от бастион на бастион се понесоха истории за загадъчен блед младеж, малко по-голям от момче, който се появявал там, където битката е почти загубена, и се сражавал рамо до рамо с ранените и отчаяните, присъствието му уталожвало страха им и го прехвърляло в сърцата на почти победилия враг. А когато всичко свършвало и те постигали невъзможната победа, той превързвал раните на живите и се молел със сълзи на очи за мъртвите. Ала когато поглеждали пак към него, той бил изчезнал. Разузнавачи се връщаха с разкази как били приклещени от Изкупителите, загубили всякаква надежда и примирени с ужасната си участ, когато отникъде изниквал мъртвоблед младеж, закачулен и слаб, и се биел редом с тях срещу безнадеждно превъзхождащия ги враг, за да ги дари с победа. Но когато битката свършела, той изчезвал — само понякога го виждали как ги наблюдава от някой близък хълм.

Пишеха се балади, които за седмица стигаха до всяка каруца в равнините на Мисисипи. Много от тях бяха творение на самия ИдрисПюк, след като историите допълзяваха обратно в Испански Лийдс. Той нае десетина пътуващи певци да обикалят каруците и да пеят неговите народни песни. Но те научаваха и онези, написани от самите мъже на Новата армия — по-недодялани, по-сантиментални от песните на ИдрисПюк, но като цяло по-могъщи. Когато завърналите се певци му ги свиреха, той усещаше тръпки по тила и ръцете и усещаше, че е трогнат и разтърсен, макар да знаеше, че са само пропаганда.