Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 209

— Какво имаш предвид?

— Преди осем месеца подписах заповед за екзекуция на младо момиче, шестнайсет-седемнайсетгодишно. На следващия ден я отведоха на Площада на мъчениците в Шартр и я обесиха. После я свалиха и я съживиха, палачът я разпори и докато беше още жива, сготви вътрешностите ѝ пред нея. А, разбираш ли, нея я харесвах. Много я харесвах. — Той извика на Ганц: — Чу ли това, старши стражар? Ето как трябва да умре този човек, разбираш ли?

— Да, сър.

Кейл погледна пак към пуриста.

— А сега, макар че не те харесвам, ще сключа сделка с теб.

— Ще ѝ прережа гърлото — това е сделката.

— Давай — каза Кейл. — Писна ми вече да те слушам какво си щял да направиш. Тя е просто една курва.

— След като ѝ прережа гърлото, ще направя същото и с теб.

— Не, няма. — Той се усмихна. — Добре де, най-вероятно няма. Това, че съм гол и така нататък, е неудобство, признавам. Но не съм безпомощно момиче. Знам какво правя. — Блъфираше. Може да се чувстваше достатъчно добре, за да изпита четири от седемте наслади с Руби, но без федрата с морфин, всичко по-натоварващо беше далеч свръх силите му.

— Аз съм този с ножа.

— Добре де, да речем, че ме убиеш. Те пак ще ти отрежат пишката и ще я сготвят пред теб.

Целият този разговор — и то какъв разговор — даде на пуриста време да осъзнае ужасните събития и ужасното положение, до което го бяха довели. Той вече видимо трепереше.

— Каква е сделката? — попита пресекливо.

— Сделката е, че ще пуснеш курвата и аз ще те убия.

До този момент Руби беше впечатляващо спокойна; дори сега очите ѝ се опулиха съвсем мъничко.

— Майтапиш ли се? Ще ѝ прережа гърлото.

— Все го повтаряш. Знаеш не по-зле от мен, че с теб е свършено от момента, в който уби онова момиче. Не можеш да върнеш нещата назад. Или ще ме оставиш да ти видя сметката сега, бързо и безболезнено, или ще чакаш няколко дни и ще станеш легенда със страданията си. След петдесет години хората още ще казват: „Аз бях там.“

Тогава пуристът се разплака. После спря, ужасът му се превърна в гняв и той стисна още по-здраво Руби. След това пак заплака.

— Ще стане бързо — увери го Кейл. — Аз ще съм най-добрият приятел, който си имал.

Последва още плач и още паника, но накрая мъжът пусна Руби и тя отстъпи от него. Пуристът, вече ридаейки неудържимо, стоеше, отпуснал ръце край тялото си. Кейл се приближи, бавно взе ножа от него и каза тихо:

— Коленичи.

— Моля те — промълви пуристът, макар че не беше ясно защо. — Моля те. — Кейл си спомни, че Кити Заека бе казал същото, преди да умре.

Той сложи ръка на рамото на мъжа и го натисна лекичко надолу.

— Кажи си молитвата.

— Не знам нито една.

— Повтаряй след мен: В моите ръце, о, Господи, предавам духа си.

— В моите ръце, о Госпо…

Кейл го намушка рязко под лявото ухо. Пуристът рухна напред и замря съвършено неподвижно. После започна да потръпва. После спря. Пак потръпна и пак спря.

— За Бога, довърши го — извика Руби.

— Той е мъртъв — каза Кейл. — Просто тялото му още свиква с това.

Час по-късно, точно преди Кейл да напусне Дома на насладите, докато двамата допиваха по една чашка насаме, Руби му каза: