Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 208

— Може ли да си обуя панталоните?

— Стой където си. Само да мръднеш, мъртва е.

— Как да те изведа оттук, щом не бива да мърдам? — Кейл чуваше гласове отвън. После един от телохранителите извика:

— Стражарите идват насам! Не можеш да се измъкнеш. Пусни жената и няма да пострадаш.

Пуристът избута Руби (която бе впечатляващо спокойна предвид обстоятелствата, помисли си Кейл) към вратата.

— Кажете на стражарите да ме пуснат. Ако се опитат да влязат, ще ѝ прережа гърлото. А после и на момчето.

— Може ли да поговоря с тях? — попита Кейл.

— Затваряй си шибаната уста, или ще ѝ прережа гърлото.

— Не мисля, че ще го направиш.

— Само гледай.

— Защо да прахосваш един заложник? Мога да ти помогна, ако поговоря с тях?

— Как може мършаво келешче като теб да ми е от някаква полза?

— Нека да поговоря с тях, и ще разбереш. Какво може да изгубиш?

Пуристът се замисли за момент, но мисленето не му се удаваше лесно. Започваше да проумява тежестта на ситуацията си.

— Добре, де. Но внимавай какво казваш, или ще ѝ прережа гърлото.

Кейл се приближи до вратата.

— Стига толкова — спря го пуристът.

— Кой командва там, отвън? — извика Кейл.

Настъпи кратка тишина.

— Аз.

— Ще ми кажеш ли името си?

Нова тишина.

— Албърт Фрей.

— Добре, господин Фрей, искам да кажеш на този господин кой съм.

— Хич не ми дреме кой си — изръмжа пуристът.

Фрей имаше проблем. Като интелигентен човек, беше решил да не споменава изобщо Кейл, за да не даде на убиеца още по-ценен заложник. Кейл наистина ли искаше това?

— Всичко е наред, господин Фрей — извика Кейл. — Можеш да му кажеш.

Още една пауза.

— Младежът в стаята с вас е Томас Кейл.

Пуристът погледна бледото, мършаво голо момче пред себе си и го сравни с легендите, които бе чувал. Несъответствието се виждаше лесно.

— Глупости! — отсече той.

— Не са глупости — възрази Кейл.

— Докажи го тогава.

— Не виждам как.

Мъжът кимна към слабините на Кейл.

— Ами, примерно, като ме опикаеш с отрова. Можеш ли?

— За нещастие, се изпиках точно преди да влезеш. Може да ми отнеме известно време.

— Чувам, че Томас Кейл държал душата си в кофа за въглища. Вярно ли е?

— Дори не знам какво е кофа за въглища.

Мощен удар разтресе вратата. Сепнат, пуристът издърпа Руби назад и притисна по-силно ножа към гърлото ѝ.

— Господин Кейл — прогърмя един глас.

— Да!

— Млъквай! — извика пуристът.

— Добре ли сте?

Кейл вдигна ръка, за да поиска разрешението на пуриста. Прекалено уплашен, за да говори, онзи кимна утвърдително.

— Аз съм старши стражар Ганц — каза мъжът. — Кажете на онзи престъпник, че ако излезе, ще получи справедлив процес.

Пуристът изпръхтя уплашено.

— А после ще ме закарат право на гилотината, за да ми отсекат главата.

— Чуваш ли ме? — извика Ганц. — Излез, и никой няма да те нарани.

Кейл повиши глас.

— Старши стражар Ганц, тук е Томас Кейл.

Настъпи тишина — нервна.

— Да, сър.

— Ако кажете още една дума, преди да съм ви позволил, горко ще съжалявате. Ясно ли е?

Нова пауза.

— Да, сър. — Този път гласът му едвам се чуваше.

Кейл се взря в пуриста.

— Знаеш ли, изобщо не си прав, че щели да ти отсекат главата.