Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 207

— Значи той е виновен — каза ИдрисПюк, — че някакъв си събирач на кучешки лайна е прерязал гърлото на елитна проститутка, защото е решил, че се присмива на размера на пениса му?

— Разбира се, че не. Но не е и съвпадение — той може да не е Ангелът на смъртта, но някои хора просто са родени да създават неприятности. И Кейл е един от тях.

Малко преди десет същата вечер, докато Кейл лежеше приятно изтощен в леглото на Руби (одеяла от линтънски кашмир, чаршафи от ерианска паешка коприна), един трийсетинагодишен мъж пристигна в Дома на насладите за едно неповторимо вкусване на красотата. Той беше пурист — което ще рече, че събираше пур от улиците на Испански Лийдс. С думата „пур“ местните щавачи наричаха кучешките изпражнения, които им бяха нужни заради веществата в тях, омекотяващи кожата. Ако секс-посредникът беше разбрал каква е професията на мъжа, изобщо нямаше да го пусне да влезе, но пуристът бе достатъчно умен да не се появи на такова специално място с дрехите си на най-долен парий. Беше си взел костюм под наем, беше се изкъпал в обществената баня и се беше избръснал в бръснарски салон. А от нервност да не го отхвърлят, също така си беше пийнал повече, отколкото възнамеряваше. И все пак, ако не бе спречкването му с Кейл по-рано вечерта, секс-посредникът вероятно щеше да реши, че пуристът не изглежда съвсем наред и е малко по-пиян от допустимото. Беше въпрос на тон: заведението на Руби беше от висока класа, а пуристът не издържаше на прегледа. Само че тази вечер издържа. Секс-посредникът беше кисел; даже нещо повече, бе ядосан. Бяха го унижили заради Кейл, затова реши тази нощ да си го изкара на тая дебела курва, шефката си, и да пусне пуриста.

Писъкът, който стигна до тях, докато Кейл лежеше, отпуснал глава на пищната гръд на Руби, му беше кошмарно познат; това бе ужасът на човек, който осъзнава, че ще умре.

— Мили боже! — Руби скочи на крака и започна да се облича. Кейл вече се намираше до вратата и се опитваше да я залости, но тя се отвори рязко и го отхвърли назад. След като беше убил една от курвите, пуристът се бе паникьосал и хукна в грешната посока, по задънения коридор, който свършваше с апартамента на Руби. Виковете на телохранителите — Руби имаше четирима — вече ясно показваха, че не може да се върне. Той влезе в стаята, заключи вратата след себе си, сграбчи Руби за шията и я повлече към прозореца. С ужас видя, че се намира на три етажа над земята и няма път за бягство.

Кейл, който беше получил силен удар по челото, се изправи бавно.

— Заболя ме — каза той на пуриста.

— Изведи ме оттук, иначе ще прережа гърлото и на тая кучка. — Свидетелствата за смърт го покриваха целия — бяха по лицето му, по наетия костюм и по странно малкия нож, притиснат в гърлото на Руби.