Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 206

В стаята се възцари напрегната тишина. Кейл се взираше поразен в Руби. Руби усети как ужасът ѝ от момчето започва да отстъпва и на негово място се появи почти забравеното удоволствие да опиянява някого със силата на тялото си. Бавно, наслаждавайки се все повече с всяка следваща крачка, тя отиде при него, протегна ръце — другият свят вече не съществуваше — и обгърна Кейл в тялото си. Този момент, чувството, че потъва в рай, който може да помирише и докосне, щеше да остане с него до сетния му ден, за да го превърта в ума си, когато е най-потиснат: убежище от отчаянието.

Той вече изгаряше от копнеж. Завлече я на леглото и ѝ се нахвърли така, сякаш искаше да я изяде. Устата и ръцете му бяха навсякъде, очаровани от всичко в нея. Коремът ѝ беше тлъст, не като плоските момчешки коремчета на Арбел и Артемизия. Този на Руби беше закръглен и мек като възглавница и се тресеше, щом го докосне, като кремовете на банкетите на Матераци. Тя беше цялата в извивки и гънки и той я докосваше навсякъде. Насладата му беше толкова голяма, че тя се засмя и каза:

— Търпение. — После застана на колене. Той коленичи зад нея, хапейки с устни шията ѝ, и изпита една от седемте най-големи наслади на света според Хунтерианците — да държиш чифт тежки гърди в двете си длани.

Сякаш жадуващ да открие останалите шест, той натисна Руби обратно на леглото и се зае да целува гърдите ѝ с такава невъздържана страст, че малко прекали.

— Ох — изписка тя.

Той седна, стреснат и разтревожен.

— Извинявай. Извинявай. Не исках да ти причиня болка.

Зърното наистина я болеше, но той изглеждаше толкова разкаян, а тя бе толкова слисана от силата на желанието му към нея, че не можеше да направи друго освен да го погали по бузата и да се усмихне.

— Всичко е наред — каза тя и си повя на лицето с другата ръка. — Само карай малко по-бавно.

— Кажи ми какво да правя — помоли мило той. И тя разбра колко истерично е било от нейна страна да приписва такъв ужас на такова очарователно съжаление и невинност.

— Е, не искам да обуздавам ентусиазма ти, но все пак се постарай да не ме изядеш.

През следващите часове Кейл изпита още три от останалите шест най-големи наслади (за две от тях, с пълно право, е противозаконно дори да се споменава).

Наблюдението на Клайст, че където и да иде Кейл, със сигурност следва погребение, вече се беше превърнало в баналност. Със сигурност обществото прие ужасните събития, случили се в Дома за наслади на Руби по-късно същата нощ, като доказателство, че всеизвестните истини са такива, защото са верни. Разбира се, беше несправедливо да се предполага, че Кейл е отговорен за станалото, и абсурдно да се твърди, че това ясно доказва свръхестествената му същност като някакъв земен наместник на самата смърт. Но както отбеляза по-късно Випонд пред брат си, ако онази вечер Кейл не беше настоял да влезе в спор със секс-посредника, всичко щеше да свърши само с леко накърненото му чувство за собствена важност.