Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 205

— Ама ти си такава тъпа пачавра! — обади се момичето, което бе престанало да измъчва партньорката си с лебедовото перце. — Това беше Томас Кейл.

Очите на пуританката се разшириха от радостен ужас.

— Чух, че се бил върнал от мъртвите и държал душата си затворена в кофа за въглища.

Руби Евърсол може и да не вярваше във връщането от оня свят и пленените души, но знаеше достатъчно сигурни факти за Кейл, за да се страхува. Тя някога беше собственост на Кити Заека. Макар да се зарадва на вестта за смъртта му и колко дълго и ужасно е умирал, съзнаваше що за твар трябва да си, за да убиеш Кити в собствения му дом. Фактът, че Кейл беше само едно момче с болнав вид, усилваше безпокойството ѝ. Докато отключваше вратата към покоите си, тя осъзна, че трепери. Руби Евърсол не беше треперила от страх много отдавна.

Кейл би се смаял, ако знаеше какво изпитва Руби. Макар и не толкова нервен, колкото биха били повечето петнайсет-шестнайсетгодишни момчета при същите обстоятелства, все пак бе неспокоен — донякъде не се чувстваше в свои води, донякъде се срамуваше, че плаща на някого да прави секс с него, но беше и развълнуван от непознатите удоволствия с жена, толкова различна от Арбел и Артемизия. При мисълта за покойната му любовница го жегна нещо — може би чувство за загуба, може би угризение. Но всичко това бе прекалено объркващо, затова той го отхвърли и се съсредоточи върху добре оформената Руби.

— Да се съблека ли? — попита тя.

— Ъъъ… да, моля. — Определено не звучеше много заповедно, но Руби беше прекалено развълнувана, за да забележи.

Тя беше професионалистка, разбираше си от работата. Започна да разкопчава много бавно кукичките на корсета си отгоре надолу. Докато ги отваряше една по една, Кейл беше запленен от гърдите ѝ. Подкрепяни и надигнати от инженерните таланти на шивачката ѝ, с всяко разкопчаване меките закръглености, удържани от роклята, сякаш се издуваха, нетърпеливи най-сетне да се освободят. Той не забеляза, че е спрял да диша. Тя пусна корсета на пода, разкопча полата си и я свали. Остана само по бяла копринена долна риза. Странно и неразбираемо за Руби, тя се чувстваше страшно неловко, докато развързваше връзките на тънката риза. После я пусна да се свлече на пода и пристъпи встрани. Дробовете на Кейл, макар не и самият Кейл, решиха, че е време да дишат — и именно пъшкането му започна да подсказва на Руби, че може би не е разбрала правилно нещо.

Вече беше гола до кръста. Дори и като слабичка млада жена се беше гордяла с гърдите си. Вече не беше слабичка — съвсем не. Но каквото и да ѝ бе прибавило угаждането с масло, яйца и вино — а то бе прибавило много, — гърдите ѝ бяха запазили нещо от младежката си стегнатост. Бяха много големи, с огромни розови зърна. Кейл, свикнал единствено с гъвкавата Арбел и мъничката Артемизия, за която думата „деликатна“ бе преувеличение, зяпаше, като че ли за първи път вижда гола жена. Как е възможно, помисли си той (макар че мислите му бяха почти парализирани), едно и също създание да е толкова различно? Той, разбира се, не беше придружавал Хенри Мъглата по време на благоговейното му шпиониране на пищната Рива, докато се къпе, в Келявите земи. Руби разхлаби връзките на сините си гащи и те паднаха на пода. Хубаво беше, че Кейл тази седмица се чувстваше по-силен — иначе би могъл да се строполи мъртъв там, на място, и бъдещето на света щеше да поеме в съвсем друга посока.