Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 193

Хенри Мъглата моментално заповяда каруците да се наредят в кръг. Кейл излезе да провери какъв е този шум, остана загледан пет минути в Изкупителите, които се строяваха на осемстотин метра оттам, и каза на Хенри Мъглата да спре.

— Защо?

— Онова езерце ей там. — Езерцето се намираше на около триста метра от тях. — Подреди полукръг на брега му, със същата големина като тукашния — а после с останалите каруци подреди още един полукръг вътре.

Хенри Мъглата успя да хване каруците още в движение, така че не губиха време да впрягат отново конете и да изравят колчетата, използвани за здраво закрепване на колелата към земята. Командирът на Изкупителите осъзна, че моментът е добър за атака, но беше предпазлив човек и се бави твърде дълго, опасявайки се да не го вкарат в някакъв загадъчно хитър капан. Докато реши да се раздвижи, каруците на Новата армия бяха заели позиция, конете бяха разпрегнати, а колелата — приковани към земята.

Основният въпрос и за двете страни беше един и същ, и никой не знаеше отговора. Идеше ли помощ? Хенри Мъглата бе пратил ездачи за подкрепления, веднага щом зърна Изкупителите. Въпросът за Изкупителите беше дали са ги изловили всичките. Без помощ или някакъв необикновен късмет, беше само въпрос на време да превземат крепостта — освен ако не бяха изпуснали някой от ездачите на Новата армия. В такъв случай можеше да пристигне помощ. Но дори и тогава те бяха в добро положение: превъзхождаха противника с повече от две към едно. Всъщност, положението им беше още по-добро, отколкото си мислеха, предвид че половината войници в каруците представляваха неопитни администратори. Кейл повече от всеки друг вярваше във важността на добрите администратори, но не тук и не сега. На Кейл и Хенри Мъглата им трябваха двайсетина минути да осъзнаят, че не са защитени от свирепата машина, за чието създаване бяха положили толкова труд.

— Ти си виновен — каза Кейл.

— Когато всичко свърши, изправи ме на съд.

— Казваш го само защото знаеш, че ще умреш тук.

— А ти не, така ли?

— Аха, сега се загрижи за мен. Малко е късничко.

— Стига си хленчил.

Настъпи сърдито мълчание. После продължиха.

— Трябва ни височина — каза Кейл.

— Какво?

— Трябва ни платформа по средата на това. — Той посочи малкия полукръг от каруци. — Не е нужно да е висока повече от шест стъпки — но на нея трябва да има място за двайсет арбалетчици и колкото може повече хора, които да презареждат. Изкупителите ще пробият първата стена, така че трябва да превърнем пространството между двете в касапница. Това е единственото, което мога да измисля, за да ги спрем.