Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 192

Хенри Мъглата беше подложен на молби, ласкателства и тормоз, докато пристигна вестта за нова ужасна победа на Изкупителите при Малдон. Това поражение разтърси всички, дори Хенри Мъглата, затова той реши да говори с Кейл. Ако знаеше всички факти за загубата при Малдон, не би го направил. Седмица по-късно стана ясно, че разгромът там не е плод на Изкупителско превъзходство, а се дължи изцяло на глупостта на командира от Новата армия, който бе позволил на Изкупителите да избягат на висока позиция и така бе гарантирал поражение в ситуация, при която победата изглеждаше неминуема.

В интерес на истината, победите се накланяха леко в полза на Новата армия, само че никой не го знаеше. Ето защо, въз основа на невярно предположение, достигнато по логичен път с неопровержими доказателства, които бяха напълно погрешни, Хенри Мъглата убеди Кейл да обиколи бойното поле лично. Кейл изпитваше силна неохота, но Хенри Мъглата му каза, че няма да продължи дълго и ще пътуват с група каруци, далеч по-голяма от стандартната. Кейл се чувстваше малко по-добре и личната му карета бе снабдена с пружини, за да му е значително по-лесно да почива в движение. Положението явно бе критично. Надвисваше криза. Трябваше да се направи нещо. Какъв избор имаше?

Първите пет дни от седемдневната обиколка минаха добре. Присъствието на Кейл — далеч от всякаква опасност — действаше тонизиращо на войниците, и то далеч над очакванията. Големият успех продължаваше, докато се превърна в ужасна катастрофа — такава, която можеше да даде пълната победа в ръцете на Изкупителите, благодарение на смъртта на Кейл и Хенри Мъглата в един и същи ден.

Хенри Мъглата беше спрял кервана, за да избегне необичайно силната за сезона буря, идеща от север. За нещастие, същата буря застрашаваше и голяма колона Изкупители, които бяха решили да я избегнат, свивайки към безопасността на собствените си линии. Точно това случайно съвпадение доведе военна сила от хиляда и петстотин Изкупители, избрани да излязат толкова надалеч поради своята вещина и опит, до каруците на Хенри Мъглата, неподготвени за отбрана, които — въпреки големия си брой — разполагаха само с шестстотин войници. Нещо по-лошо: мнозина от тези войници не бяха чак толкова умели и опитни. Хенри Мъглата, притиснат както винаги от времето, бе допуснал грешката да предостави избора на войници на човек, твърде лесен за подкупване, който позволи на високопоставени и влиятелни хора (Новата армия вече придобиваше вредни навици) да си купят голямата привилегия впоследствие да се хвалят, че са служили със самия Ангел унищожител.