Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 191

— Защо — попита Кейл — винаги всичко е по-трудно, отколкото си мислиш? Защо никога не е по-лесно?

Чувстваше се зле, бе раздразнен и пристигна на празненството в много лошо настроение. Фактът, че цялата вечер е подготвена, за да се опитат да разберат дали е умрял или не, го озлобяваше още повече.

— Ако си търсят повод да се разправят с мен, нека да се опитат. — Напоследък бе започнал да си мърмори под носа. Този път беше достатъчно силно, за да привлече вниманието на Хенри Мъглата, който се намираше в съседната стая и пишеше писмо относно ботушите.

Хенри Мъглата подаде глава през вратата.

— Каза ли нещо?

— Не.

— Чух те да говориш.

— Може да съм пял. И какво?

— Не беше пеене — беше говорене. Пак си говориш сам. Това е първият признак на лудостта, друже.

Същата нощ Боз Икард се постара да представи отново Кейл на сравнително малкото хора, които бяха разговаряли директно с него, и всички те бяха инструктирани да му задават колкото може повече сложни въпроси. Успехът му в разприказването на Кейл стигна своя връх, когато го представиха на краля — най-дългият му отговор към върховния държавен глава беше „Ваше величество“. На останалите отговаряше с една дума или свиване на рамене. Отчаян, Боз Икард вкара в играта Дороти. Тя влезе в стаята; не е пресилено да се каже, че при появата ѝ се разнесе нещо като ахване. Беше с червена кадифена рокля, изрязана безсрамно дълбоко, и червени кадифени ръкавици, които покриваха ръцете ѝ далеч повече, отколкото роклята — гърдите. Кръстът ѝ беше пристегнат така, че приличаше на кръста на мършаво момченце; полите на роклята ѝ бяха достатъчно благоприлични, когато стоеше неподвижно, но когато се движеше, разкриваха левия ѝ крак почти до хълбока. С алените си устни и руса до бяло коса тя би трябвало да изглежда като скъпа проститутка — но съумяваше да изглежда по начин, който удря човек право в гърдите и го оставя скимтящ от желание. И този ефект съвсем не се ограничаваше само до мъжете. Тя се спираше да поговори с някои от най-важните хора в стаята; прекрасната ѝ усмивка разкриваше зъби като перлички, освен един, който беше леко нащърбен, но този дефект само я правеше още по-красива. Поспря за малко да поприказва с Боз Икард и застана така, че Кейл да може да види и да оцени великолепието ѝ. После, като забеляза, че я е огледал два-три пъти, докато се преструваше, че плъзга равнодушно очи из стаята, отиде право при него. Реши, че в неговия случай дързостта ще е най-добрият подход — дръзка и красива.

— Ти си Томас Кейл. Канцлер Боз Икард се обзаложи с мен на петдесет долара, че няма да измъкна повече от две думи от теб.

Разбира се, нямаше такъв облог, нито пък тя очакваше да ѝ повярва. Кейл се вгледа замислено за момент в Дороти.

— Значи губиш.

32.

Може би един ден някой велик ум ще открие точния момент във всяка ситуация, когато човекът, комуто се пада да вземе решение, трябва да спре да слуша. Но дотогава не се учудвайте, че молитвата, врачуването и изкормването на котки са също толкова полезни стратегии, като всяка друга. Глупавият съвет понякога върши работа; умният съвет понякога се проваля. Появата на куклите, имитиращи Кейл, постигна изненадващ успех. Всички бяха съгласни, че волята за битка на Новата армия е нараснала неимоверно — воля, вероятно също толкова важна като оръжията, храната и числеността. Успехът бе толкова голям, че решиха, че войските имат нужда от още. Проблемът беше, че Изкупителите също имаха воля за битка, която се крепеше на нещо повече от умни илюзии: за тях смъртта беше просто врата към по-добър живот. Затова — не без основание — бе изтъкнат аргументът, че щом фалшивият Кейл може да донесе такава полза, колко ли по-добре ще подейства на войските присъствието на истинския. Бе загадъчно, че бойният дух в Новата армия се беше усилил също толкова в райони, където куклите не бяха виждани, колкото и там, където бяха. В такъв случай, несъмнено няколко кратки появи на самия Кейл биха могли да наклонят везните.