Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 189

Пол Хофман

Всъщност, Дороти беше крайно интересна жена, но не изглеждаше като такава; от нея лъхаше секс. Ако двама неудовлетворени млади мъже с малко артистичен усет измислят жената на своите копнежи и я нарисуват на хартия, тя би могла да изглежда като Дороти: с дълга, руса почти до бяло коса, средна на ръст, с кръстче, по-тънко от това на младо момче, с гърди, по-големи, отколкото изглеждаше достоверно за такава крехка снага, и невероятно дълги крака. Тя не би трябвало да е възможна, но ето че стоеше пред него.

Дороти притежаваше хапливо остроумие, родено от значителната ѝ чувствителност, което през повечето време държеше под контрол. Интелигентността ѝ и емоционалната ѝ проницателност бяха насочени в грешната посока от едно ужасно събитие, когато беше на девет години. По-голямата ѝ сестра — момиче, обичано от всички, отиде на пикник до едно близко езеро със семейни приятели и се удави при преобръщането на една лодка. Щом чу вестта, майката на загиналото дете, без да осъзнава, че най-малката ѝ дъщеря стои зад нея, извика:

— Ах, защо не можеше да е Дороти?

Дори някой емоционален темерут би бил засегнат за цял живот от това, а Дороти съвсем не беше такава. Но остроумието, което разви, за да отблъсква околните, често ги оскърбяваше и постоянно ѝ се налагаше да се извинява за една или друга язвителна забележка. Омъжи се млада, но след две години мъжът ѝ загина във война, жизненоважна за оцеляването на нацията, причините за която вече никой не помнеше. Като човек от не особено важно семейство, тя естествено беше посетена от дребна кралска особа — матриарх, заделена специално за изказване на държавни съболезнования. Височайшата ѝ гостенка я попита дали би могла да направи нещо за нея, на което се полагаше да отговори „не“.

— Намерете ми друг съпруг. — Думите излетяха от устата ѝ, преди да се усети. В резултат ужасената матриархка я нахока гневно, че се отнася несериозно към трагичната саможертва на покойния си съпруг.

— В такъв случай — каза непокаялата се Дороти, — защо не отидете да ми вземете свински пай от магазина на ъгъла?

Това оскърбление доведе до отлъчването на Дороти от почти цялото висше общество, за да свърши, след много премеждия по дивите брегове на любовта, като най-великата и най-малко вертикалната от почти всички хоризонтални труженички в познатия свят. Именно тази репутация я доведе до стола срещу Боз Икард.