Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 188

— Само че няма да бъдеш, нали? — каза Хенри Мъглата.

— Добре де, лъжа е. И какво от това? Правя го за тяхно добро.

ИдрисПюк се засмя.

— Хенри Мъглата греши. Не мисли за това като за лъжа — мисли за него като за истина при въображаеми обстоятелства.

— Ами котето, което ти е гризало пръстите? — попита Хенри Мъглата. — Какво означава то?

— Това е просто един тъп сън.

Кейл би трябвало да почива цяла седмица, само че нямаше време. След три дни той се върна в Испански Лийдс, вече избистрил подробностите за своите фалшификати.

— Брой?

— Двайсет.

— Много са.

— Не се налага да правят нищо — те не се представят за мен. Просто трябва да са добри в позирането. Нуждаем се единствено от пантомима. Театрите са затворени, така че имаме богат избор.

— Ами ако се разбъбрят?

— Ще им вдъхнем страх от Бога. И ще им плащаме добри пари. Ще ги държим изолирани и под наблюдение — четирима души по всяко време.

След завръщането си обаче те се сблъскаха с някои обезпокоителни новини за Кейл.

— Чухме, че си мъртъв.

Необичайното беше, че въпреки че това не бе вярно, издаването на официално потвърждение, че Кейл е жив, не помогна много за пресичане на разпространението на слуха за смъртта му. Бяха издадени нови официални опровержения, още по-категорични.

— Никога не вярвай на нещо — каза ИдрисПюк, — докато няма официално опровержение. Поканен си на годеж в двореца — с краля. Той мисли, че може и да е вярно.

— Иска му се да е вярно — отвърна Кейл.

— Чудя се какво стои в основата на това. Очевидно, опитът да те убият в Потсдам. Но не мисля, че искат да умреш — не още. Без съмнение, когато му дойде времето, ако паднеш от някоя скала, би било много приемливо. Но не и сега. В момента те се тревожат повече за Изкупителите, отколкото за теб.

— Да отида ли?

— Мисля, че да. Това е лъжа, която няма да донесе никаква полза — най-добре да я задушим още отсега. Ако можем.

— Но аз не съм мъртъв — заяви гневно Кейл. — Това е абсурдно.

— Да го докажем обаче не е толкова лесна работа.

— Ще бъда там. Ще ме видят.

— Ами ако си самозванец?

Боз Икард не изпитваше никакви смесени чувства към възможността Кейл да е мъртъв. Той уреди да бъдат пратени покани с предимство на онези, които познават Кейл. Кейл обаче държеше вътрешния си кръг доста тесен — и хората в него не се поддаваха на заплахите на Икард.

Той реши да използва друг подход: секса. Може да не беше деликатен, но пък Боз бе прекалено стар и опитен, за да вярва, че в деликатността има някакво особено достойнство. Стените на апартамента му бяха, образно казано, осеяни с главите на изтънчени противници, които са презирали методите му като грубовати — до момента, в който ги е убил. Веднъж беше осъдил ИдрисПюк на смърт — което сега признаваше за грешка; после го бе разменил за друг, чиято смърт навремето изглеждаше по-належаща. Истината беше, че Боз се страхуваше от ИдрисПюк, защото той бе хитър човек, с проницателен поглед върху сложните работи и способен да влоши нещата, когато е нужно. Точно тази уважителна омраза подхранваше вярата му в слуховете за смъртта на Кейл. Страхуваше се, че това спада именно към номерата, на които е способен ИдрисПюк. Затова в момента разговаряше с Дороти Ротшилд. Дороти със сигурност не беше курва, но бе нещо доста подобно: окуражаващо скъпа, макар че таксата като такава изобщо не се обсъждаше. Наградата ѝ се състоеше в достъп до властта, запознанства, свързани със скъпи договори за това или онова — тя лягаше по гръб, щом ѝ подложат меките, скъпи копринени чаршафи на огромното влияние.