Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 186

— Какво каза той? — попита Кейл.

Стражът, който бе стоял най-близо до мъртвия, погледна към Кейл, потресен и объркан от станалото.

— Не съм… Не съм сигурен, сър. Прозвуча ми като „Имаш ли го?“

— Изглеждаш страховито — каза Хенри Мъглата. — Ангелът на смъртта, вече загрял.

Кейл се беше върнал, след като повърна в тоалетната на апартамента си в Двореца на безгрижието — новопостроена сграда, оборудвана с всички нововъведения във водопровода и канализацията. За щастие, бе се удържал да не повърне пред тълпата. Бавното му и неуверено оттегляне бе изтълкувано от всички, които го бяха видели — и още повече от тези, които не го бяха видели, — като признак на неземната му откъснатост дори от най-ужасяващите събития. Той се отпусна на леглото и изглеждаше тъй ужасно, че Хенри Мъглата се разкая за липсата си на съчувствие. Той всъщност беше сърдит на Кейл, задето едва не умря.

— Да ти донеса ли нещо?

— Чаша чай — каза Кейл. — И захар на бучки.

Когато Хенри Мъглата излезе, Кейл остана сам с ИдрисПюк.

— Мислех, че се чувстваш по-добре.

— Аз също… но допуснах грешката да се опитам да направя нещо.

ИдрисПюк отиде до прозореца, зарея поглед над наскоро създадения лабиринт от лавандулови храсти и каза:

— Работата е там, че Випонд е прав. Ако не си ти да подклаждаш огъня им, виждам как това отива само в една посока. — Кейл не отговори. — Предполагам, че вземането на лекарството, което ти даде твоята шаманка, няма да помогне.

— Освен да ме вкара в дупка шест на две стъпки.

— Жалко.

Въпреки умората си, Кейл бе поразен от една мисъл.

— Онази жена, която ми даде праха на света не знам коя си… Не мислех, че Антагонистите вярват в реликви — нито пък в светци.

— Антагонизмът е доста обширна църква, което ще рече, че имат множество начини да се мразят взаимно. Тя сигурно е била пископалианка — те са почти същите като Изкупителите във вярата си, само дето не приемат властта на папата. Останалите не могат да ги търпят заради всичките им ритуали и почитане на светци, но най-вече защото вярват в Ледения апокалипсис — смятат, че светът вече веднъж почти е бил унищожен от лед като Божие наказание, и че именно в лед ще свърши.