Читать «Плясъкът на крилете му» онлайн - страница 184

— Но, Томас, скъпи — каза Фаншоу, — какво си очаквал? Да убиваш и да те убиват е професия. Тези хора са селяни, солта на земята — разбира се, не се и съмнявам, но цял живот са ринали тор и са вадили репи — каквото и да представляват те… Това не е кой знае каква подготовка, когато се опре до кървавата работа. Не може да се очаква друго.

— Трябва — каза Кейл — да планираме, че ще губим по една група каруци на всеки три. Винаги съм очаквал подобни загуби.

— Може да очакваш каквото си искаш. Това е невъзможно — отсече Фаншоу. — На тях не им идва отвътре да измират в такъв брой — не повече, отколкото на теб ти идва отвътре да береш зелки и да опознаваш сексуално по-привлекателните си овце.

Когато Фаншоу си тръгна, остави след себе си един оклюмал вътрешен кръг.

— Как мислиш, дали е прав? — попита ИдрисПюк Хенри Мъглата.

— Под подигравките ли? До голяма степен. В битката при Финсбург Изкупителите почти успяха да ни пробият. Аз самият напълних гащите, ако искаш да знаеш. Сега хората ни знаят какво ги чака, ако Изкупителите спечелят някоя схватка. Никой не свиква с това.

— Някакви идеи?

— Не.

Възцари се угнетено мълчание.

— Аз имам предложение — обади се Випонд.

— Слава богу, че някой има — каза Хенри Мъглата.

— Аз лично бих изчакал да го чуя, преди да се обнадеждавам — вметна ИдрисПюк.

— Въпреки подигравките на брат ми — продължи Випонд, — мисля, че днес видяхме нещо забележително. Традиционният възглед на хора като мен е, че един водач трябва да вдъхва или любов, или страх, за да е ефективен по време на криза. Като се има предвид, че любовта е сложно нещо, а страхът не толкова, значи по-скоро страх.

— Искаш да се погрижа да изпитват по-голям ужас от мен, отколкото от Изкупителите?

— При други обстоятелства не бих казал, че имаш някакъв избор.

— Това мога да го направя.

— Сигурен съм. Но може да има и друг начин, по-малко вреден за душата ти.

— Ушите ми са отворени като църковна врата — каза Кейл.

— Хубаво. Днес видя какво влияние имаш точно върху тези хора, за които Фаншоу твърди, че всеки момент ще се прекършат, нали?

— Да, видях.

— Това, което ги беше обладало, не беше нито любов, нито страх.

— А какво тогава?

— Не знам. Няма значение какво е, но можеше направо с пръст да го пипнеш. Не знам… вяра, може би. Няма значение каква точно — в техните очи там, където се намираш, дверите на ада са на тяхна страна.

— Благодаря.

— Затова свещенослужителите се цупеха така. Разбраха каква сила броди из паството им. Но да виждаш значи да вярваш, Кейл — трябва да обикаляш сред тях всеки ден и навсякъде. Те имат нужда да виждат Ангела унищожител. Как бди над тях, как действа чрез тях.

Кейл го изгледа.

— Това е все едно да искаш да полетя. Що се отнася до станалото днес — да, почувствах го, но за какво става дума, можеш да прочетеш по звездите. Те видяха един лош ангел, който бди над тях, съгласен съм — но аз едва се удържах да не падна от коня и да ги оповръщам всичките. — Той се усмихна с една от не дотам приятните си усмивки. — Не бих могъл да го направя, дори животът ми и животът на всички около мен да зависи от това.