Читать «Английският убиец» онлайн - страница 173

И тогава ножът се заби в сърцето му. Усети пронизваща болка. После, за един много кратък миг, той прогледна. Блесна ярка бяла светлина — някъде в далечината. След това ръката го пусна и той цопна обратно в коприненомеката вода. Обратно във вечната тъма.

Послеслов

По време на окупацията на Франция войските на нацистка Германия са заграбили стотици хиляди картини, скулптури, гоблени и други произведения на изкуството. До ден-днешен десетки хиляди от тях остават в неизвестност. През 1966 година Швейцарското федерално събрание създаде така наречената Независима експертна комисия и й нареди да разследва действията на Швейцария по време на Втората световна война. В последния си доклад, издаден през август 2001 година, комисията призна, че Швейцария е представлявала „търговски център“ за плячкосани произведения на изкуството и че значителен брой картини са влезли в страната по време на тази война. Никой не знае колко от тези произведения си остават скрити в трезорите на швейцарски банки и по домовете на швейцарски граждани.

В знак на благодарност

Това е вторият роман за героя Габриел Алон и той, също като своя предшественик, не можеше да бъде написан без помощта и подкрепата на Дейвид Бул. За разлика от измисления Габриел, Дейвид Бул наистина е един от най-големите художници-реставратори в света и аз имам привилегията да го наричам мой приятел. Неговите познания за процеса на реставриране, за историята на заграбените от нацистите произведения на изкуството и за удоволствията на Венеция бяха за мен едновременно безценни помощници и източници на вдъхновение.

Задължен съм на Сейди де Уол, помощник главен виолист на Чарлстънския симфоничен оркестър, която ме запозна с чудната соната на Тартини и ми помогна по-добре да опозная душата на един наистина надарен музикант. Тя отговаряше на всичките ми въпроси, колкото и глупави да бяха те, и щедро ми отделяше от своето време.

Доктор Бенджамин Шафър, един от водещите вашингтонски ортопеди, ми описа сложностите на лечението на тежки травми на ръката.

Специални благодарности дължа на швейцарските чиновници, които ми помогнаха да разбуля тайните на полицията на страната и секретните й служби и които по понятни причини не могат да бъдат назовани. Благодаря също така на офицерите от Централната разузнавателна агенция, които ми предоставиха някои указания. Не е необходимо да казвам, че експертните познания дължа на тях, а ефектната волност е изцяло моя работа.

От десетките документални книги, с които се консултирах, докато пишех тази, няколко се оказаха безценни, в това число ключовата книга на Лин Николас за плячкосаните от нацистите произведения на изкуството „Изнасилването на Европа“, „Изгубеният музей“ на Хектор Фелисиано, „Изгубените майстори“ от Питър Харклироуд и Брендън Питауей. Потресаващата история за швейцарското банкерство на Николас Фейт — „Сигурност в цифри“ — представляваше ценен източник на информация за мен. Смелото произведение на Ян Циглер „Швейцарците, златото и мъртвите“ ми послужи за вдъхновение.