Читать «Английският убиец» онлайн - страница 171

След обяда се настаниха до огъня във всекидневната и пиха червено вино от пръстена кана. Точно тогава Англичанина си призна, че е действал нечестно по време на аферата „Ролф“.

Орсати си наля още от виното и се усмихна:

— Когато знахарката ми каза, че си се върнал от Венеция без талисмана си, разбрах, че нещо извънредно се е случило. Всъщност какво стана с този твой талисман?

— Дадох го на Анна Ролф.

— Какво се случи?

Англичанина му разказа.

Орсати беше впечатлен.

— Бих казал, че в някои отношения ти спечели при тази конфронтация. Как се сдоби с блейзера?

— Взех го назаем от един от охранителите на Скуола.

— Какво стана с него?

Англичанина извърна поглед към огъня.

— Бедничкият! — промълви Орсати.

— Помолих го учтиво само веднъж.

— Въпросът е защо? Защо ме предаде, Кристофър? Не съм ли бил винаги добър към теб?

Англичанина пусна магнетофонния запис, който бе взел от Емил Жакоби в Лион. След това даде на Орсати приготвеното от него досие, основаващо се на собственото му разследване, и отиде в кухнята да измие чиниите от обяда. Корсиканецът беше всеизвестен с това, че четеше много бавно.

Когато се върна, Орсати тъкмо довършваше досието. Затвори папката и впери тъмния си поглед в Англичанина.

— Професор Жакоби е бил много добър човек, но на нас ни плащат да убиваме хора. Ако прекарваме времето си, като се борим с проблемите на доброто и злото, няма да успеем да свършим никаква работа.

— Баща ти по този начин ли си е вършил работата? Ами неговият баща? А неговият?

Орсати насочи показалеца си като пистолет към лицето на Англичанина:

— Моето семейство не ти влиза в работата, Кристофър! Ти работиш за мен. Не забравяй това.

За пръв път Орсати му говореше с гневен тон.

— Простете ми, дон Орсати, не исках да ви обидя.

Корсиканецът свали пръста си:

— Извинен си.

— Знаеш ли историята на знахарката и случилото се с нейния съпруг?

— Ти знаеш много за историята на това място, но не всичко. По какъв начин според теб тя плаща за покрива над главата си? Да не смяташ, че преживява с парите, които печели от прогонването на зли духове с помощта на магическия си зехтин и светената вода?

— Ти ли се грижиш за нея?

Орсати бавно кимна.

— Тя ми каза, че taddunaghiu могат да раздават справедливост, както и да отмъщават.

— Вярно е. Дон Томази със сигурност заслужаваше да умре.

— Аз познавам един човек, който заслужава да умре.

— Човекът от твоето досие ли?

— Да.

— Доколкото разбирам, той е много добре защитен.

— Аз съм по-добър от всички тях.

Орсати приближи чашата си към огъня и започна да наблюдава светлинните отблясъци, танцуващи в рубиненочервеното вино.

— Ти си много добър, но няма да е много лесно да убиеш такъв човек. Ще имаш нужда от моята помощ.