Читать «Английският убиец» онлайн
Даниъл Силва
Даниъл Силва
Английският убиец
Най-сетне посвещавам на Филис Гран и както винаги — на жена ми Джейми и на децата ми Лили и Николас.
Гном (същ., фолклор) — порода дребни, уродливи, подобни на джуджета същества, за които се предполага, че живеят под земята и пазят нейните съкровища.
Нов Уебстърски речник
„Премълчаването на миналото е традиция в Швейцария“
Ян Циглер, „Швейцарците, златото и мъртвите“
Пролог
Маргерит Ролф копаеше в градината — заради тайните, които бе открила в кабинета на съпруга си. Беше твърде късно да работи тук, вече отдавна минаваше полунощ. Поради пролетното топене земята беше мека и влажна, лопатата с лекота се забиваше в нея и работата напредваше почти безшумно. Тя беше благодарна за това. Съпругът и дъщеря й спяха във вилата и Маргерит не искаше да ги събуди.
Защо не бе открила нещо по-обикновено, например любовни писма от друга жена? Щеше да има голяма кавга и Маргерит щеше да признае за собствената си изневяра. Любовниците щяха да бъдат изоставени и много скоро животът у дома щеше да се върне към нормалния си ход. Но тя не бе открила любовни писма, а нещо много по-лошо.
За миг се почувства виновна. Ако не беше се ровила из кабинета му, нямаше да намери снимките. Можеше да прекара остатъка от живота си в щастливо неведение, вярвайки, че съпругът й е такъв, какъвто изглежда. Но вече знаеше. Съпругът й беше чудовище, животът му — измама, пълна измама, старателно поддържана. Следователно тя също живееше в измама.
Маргерит Ролф се съсредоточи върху работата си, напредвайки бавно и упорито. След един час приключи. Реши, че дупката си я бива: около метър и деветдесет дълга и шейсет сантиметра широка. Десет сантиметра под повърхността бе попаднала на пласт твърда глина. В резултат на това дупката се получи малко по-плитка, отколкото й се искаше. Но това нямаше значение. Знаеше, че няма да е за постоянно.
Тя взе пушката. Това бе любимото оръжие на съпруга й — красива ловна пушка, ръчно изработена от оръжеен майстор в Милано. Той повече никога нямаше да може да я използва. Тази мисъл й хареса. Помисли си за Анна. Моля те, Анна, не се събуждай. Спи, мила.
След това влезе в дупката, легна по гръб, пъхна края на цевта в устата си и дръпна спусъка.
* * *
Момичето се събуди от някаква музика. Не можа да познае песента и се зачуди как ли е достигнала до съзнанието й. Прозвуча за миг — една низходяща поредица от ведро заглъхващи ноти. Все още със затворени очи, момичето се пресегна и заопипва гънките на завивката, докато не откри тялото, което лежеше само на няколко сантиметра. Пръстите й се плъзнаха по тънката му талия, после нагоре към изящно издължената шия и грациозните извивки на грифа. Снощи се бяха карали. Сега бе време да изгладят разногласията и да се сдобрят.
Тя се смъкна бавно от леглото и навлече пеньоара си. Предстояха й пет часа упражнения. Беше окъпана от слънцето юнска утрин, тя бе тринайсетгодишна и ето как трябваше да прекара деня… и всички останали дни през това лято.
