Читать «Английският убиец» онлайн - страница 170
Даниъл Силва
— Той знае ли?
— Подозира и е доволен. Казва, че ако е вярно, не би искал да знае нищо.
— Ами картините?
— Поработихме тихомълком с няколко агенции за реституция на произведения на изкуството и с американското министерство на правосъдието. От шестнайсетте картини, които ти откри в банковия сейф на Ролф, девет бяха върнати на законните им собственици, включително и онази, която е принадлежала на бащата на Джулиан.
— А останалите?
— Ще останат в Националния музей на Израел, каквото беше желанието на Ролф, докато бъдат открити техните собственици. Ако не успеем да ги открием, картините ще останат в музея завинаги.
— Как е Анна?
— С нея все още сме екип. Рами още малко и съвсем ще се побърка. Разправя, че би направил всичко, за да се измъкне от нейната команда. Готов е да се запише доброволен патрул в Газа.
— Някой да е отправял заплахи?
— Досега — не.
— Още колко време тя ще е под наша защита?
— Колкото ти поискаш. Това беше твоя операция. Оставям на теб да решиш.
— Най-малко година.
— Съгласен.
Шамрон напълни отново чашата си и запали една от зловонните си турски цигари.
— Следващата седмица тя пристига в Англия, нали знаеш? В Албърт Хол. Последният концерт от нейното турне.
— Знам, Ари. И аз мога да чета вестници.
— Помоли ме да ти дам това. — Той плъзна малък плик по масата. — Билет за концерта. Помоли да отидеш зад кулисите да й кажеш здрасти.
— Точно в момента съм по средата на една реставрация.
— Себе си ли реставрираш или някоя картина?
— Картина.
— Вземи си почивка.
— Тъкмо сега не мога да отделя достатъчно време, за да замина за Лондон.
— Уелският принц ще намери време, за да присъства на концерта, но
— Да.
— Никога няма да разбера защо позволяваш такива прекрасни и талантливи жени да се изплъзват между пръстите ти.
— Кой ти е казал, че ще позволя това да се случи?
— Да не би да смяташ, че тя ще те чака вечно?
— Не. Само докато се разнесат отоците.
Шамрон пренебрежително махна с ръка:
— Използваш лицето си като удобен претекст да не се видиш с нея. Но аз знам истинската причина. Животът е за живите, Габриел, а този приятен малък затвор, който си си направил тук, не е животът. Крайно време е да престанеш да се обвиняваш за онова, което се случи във Виена. Ако трябва да обвиняваш някого, обвинявай мен.
— Няма да замина за Лондон с тази външност.
— Ако не смяташ да заминаваш за Лондон, тогава ще ми позволиш ли да ти направя едно друго предложение?
Габриел въздъхна тежко и с раздразнение. Вече беше изгубил желание да му се противопоставя.
— Слушам те — каза той.
49.
Корсика
През същия този следобед Англичанина покани Антон Орсати на обяд във вилата си. Времето беше ветровито и студено — прекалено студено, за да седнат отвън на терасата, — затова ядоха в кухнята и обсъждаха някои неособено спешни проблеми, свързани с компанията. Дон Орсати току-що бе успял да спечели контракт за доставка на зехтин за верига от дванайсет бистра, простираща се от Ница до Нормандия. А ето че и една американска компания за внос-износ желаеше да внесе зехтин за специализирани магазини в Съединените щати. Търсенето започваше да надвишава предлагането. Орсати имаше нужда от повече земя и повече маслинови дръвчета. Но дали качеството на маслините щеше да отговаря на неговите стандарти за извличане? Дали разширяването на бизнеса нямаше да се отрази на качеството? Именно този въпрос двамата обсъждаха по време на яденето.
