Читать «Черната кутия» онлайн - страница 7

— Май това тука е нещо като Снежанка и Седем-три — прибави Едгар.

Бош ядосано поклати глава. Градът излизаше от релси и резултатът беше пред тях — екзекутирана жена, — а неговият партньор като че ли не можеше да се държи сериозно.

Едгар явно долови безмълвната му реакция и побърза да го увери:

— Майтапя се бе, Хари. Я по-бодро! Имаме нужда от малко черен хумор.

— Добре — отвърна Бош. — Аз ще гледам да се поободря, докато ти говориш по радиостанцията. Кажи им каква е картинката, обясни им, че жертвата е чуждестранна кореспондентка, и виж дали ще ни дадат криминалисти. Ако не, поне да пратят фотограф и осветление. Подчертай, че за този случай имаме нужда от малко повече време и помощ.

— Защо? Щото е бяла ли?

Хари помълча няколко секунди. Думите на Едгар бяха безотговорни. Отмъщаваше си, защото Бош не бе реагирал добре на шегата за Снежанка.

— Не, не защото е бяла — отвърна спокойно накрая. — А защото не е нито грабителка, нито гангстерка. И защото е по-добре в Управлението да повярват, че всички медии ще се нахвърлят на случай с убийство на журналист. Разбираш ли? Искам да кажа — чатна ли?

— Чатнах.

— Добре.

Едгар отиде при колата, за да се обади по радиостанцията, а Бош продължи огледа на местопрестъплението. Първо очерта периметъра. С помощта на неколцина от гвардейците на уличката огради зона от по пет метра от двете страни на трупа. Квадратът се затваряше от стените на магазините за електроуреди и автомобилни гуми.

Междувременно му направи впечатление, че уличката минава през жилищен район, разположен точно зад редицата магазини на Креншоу. Задните дворове на къщите изглеждаха разнородно. Някои огради бяха от бетон, други от дъски или телени мрежи.

При нормални обстоятелства щеше да претърси всички дворове и да почука на всяка врата, но сега това щеше да почака, ако изобщо се случеше. В момента трябваше да съсредоточи вниманието си върху непосредственото местопрестъпление. Ако получеше възможност да покрие целия квартал, щеше да се смята за късметлия.

Роблето и Делуин бяха застанали на пост в началото на уличката. Стояха един до друг и си приказваха, сигурно се жалваха от нещо. По време на службата на Бош във Виетнам снайперистите наричаха такава мишена „с един куршум два заека“.

В самата уличка имаше осем гвардейци. Хари забеляза, че в отсрещния край започва да се трупа тълпа от зяпачи, и махна на гвардееца, който ги беше довел до трупа.

— Как се казваш, боец?

— Дръмънд. Ама всички ми викат Дръмъра.

— Дръмър, аз съм детектив Бош. Кой я откри?

— Трупа ли? Даулър. Дошъл да се изпикае и я видял. Каза, че първо усетил вонята.

— Къде е Даулър?

— Май дежури на южната блокада.

— Трябва да говоря с него. Ще го повикаш ли?

— Тъй вярно.

Гвардеецът понечи да се отдалечи към входа на уличката.

— Чакай малко, Дръмър, още не съм свършил.

Дръмънд отново се обърна към него.

— Кога ви пратиха на тази позиция?

— Вчера. В шест следобед.

— И оттогава контролирате положението в района, така ли? Включително тази уличка?

— Не съвсем. Снощи тръгнахме от Креншоу и Флорънс и продължихме на изток по Флорънс и на север по Креншоу. Настъпвахме пряка по пряка.