Читать «Черната кутия» онлайн - страница 6

— Не съм сигурен, Че е от Германия. Не мога да преценя.

Престана да обръща внимание на приказките на Едгар и се вторачи в снимката на пропуска. Жената изглеждаше привлекателна дори на полицейската снимка. Не се усмихваше, не носеше грим, имаше чисто делови вид, с прибрана зад ушите коса и невероятно светла, почти прозрачна кожа. Очите й излъчваха дистанцираност, като на ченгетата и войниците, прекалено рано видели твърде много неща.

Погледна обратната страна на баджа. Изглеждаше истински. Знаеше, че журналистическите пропуски се актуализират веднъж годишно и че за да присъства на пресконференциите на Управлението или да го пускат на местопрестъпление всеки представител на медиите трябва да има актуализационен стикер. Този пропуск носеше стикер за 1992-ра, което означаваше, че жертвата го е получила през последните сто и двайсет дни. Като се имаше предвид отличното му състояние обаче, според Бош й го бяха издали съвсем наскоро.

Продължи да изучава трупа. Жертвата носеше дънки, бяла риза и работен елек с огромни джобове. Това му подсказа, че най-вероятно е фоторепортерка. Само че наоколо нямаше фотоапарати. Бяха й ги взели и това дори можеше да е мотивът за убийството. Повечето фоторепортери носеха по няколко скъпи апарата и друга техника.

Отвори един от джобовете на елека й. При други обстоятелства щеше да остави тази работа на криминалистите, защото тялото се намираше в юрисдикцията на Окръжната съдебномедицинска служба. Ада не знаеше дали на местопрестъплението изобщо ще се появят криминалисти и нямаше намерение да чака, за да разбере.

В джоба имаше четири черни филмови ролки. Нямаше представа дали вече са заснети, или са нови. Закопча джоба и докато го закопчаваше, пръстите му напипаха твърда повърхност отдолу. Знаеше, че вкочаняването настъпва и изчезва в рамките на един ден, след което тялото омеква. Повдигна работния елек и потупа с юмрук по гърдите. Повърхността наистина беше твърда, звукът го потвърждаваше. Жертвата носеше бронежилетка.

— Ей, я виж списъка на успешните удари — обади се Едгар.

Хари вдигна поглед от трупа. Графитите непосредствено над жертвата бяха списък на успешните удари — имената на гангстерите, убити в улични битки. Кен Дог, Джи-Дог, О Джи Наети, Некбоун и така нататък. Местопрестъплението се намираше на територията на Ролинг Сикстис, клон на огромната банда Крипс. Те водеха безкрайна война със съседите си, Седем-три, друг клон на Крипс.

Като цяло обществеността си мислеше, че гангстерските войни, обхващащи по-голямата част от Южен Лос Анджелис и даващи жертви всяка божа нощ, се водят между Блъдс и Крипс за надмощие и контрол над улиците. Всъщност обаче най-кръвопролитни бяха съперничествата между клоновете на една и съща банда и тъкмо на тях се падаше основната част от седмичния полицейски бюлетин за убийствата. Ролинг Сикстис и Седем-три водеха тази класация. Гангстерите от двата клона на Крипс безпощадно се избиваха едни други и резултатът обикновено се отчиташе с графити в квартала. Имаше и списъци, увековечаващи имената на членовете на бандите, изгубени в безконечните битки.