Читать «Черната кутия» онлайн - страница 5

Хари направи три крачки след гвардееца и я видя. Дребничка. Лежеше на една страна, скрита от сянката на оставена да ръждясва перална машина.

Преди да се приближи, плъзна лъча на фенерчето по земята. От някогашната настилка на уличката бяха останали само късове бетон, чакъл и пръст. Не забеляза стъпки и кръв. Бавно пристъпи напред и приклекна. Докато прокарваше лъча по тялото, опираше тежката, побираща шест батерии дръжка на фенерчето върху рамото си. От дългия си опит с мъртъвци можеше да прецени, че жената е мъртва най-малко от дванайсет, а може би и от двайсет и четири часа. Краката й бяха свити под остър ъгъл в коленете и детективът знаеше, че това или е резултат от вкочаняването, или е признак, че точно преди смъртта си е стояла на колене. Кожата на ръцете и шията й имаше тъмнопепеляв цвят заради съсирилата се кръв. Дланите й бяха почти черни и във въздуха вече вонеше на разложение.

Лицето й беше почти изцяло скрито от разсипалата се отгоре му дълга руса коса. Космите на тила и гъстите кичури върху лицето й бяха сплъстени от засъхнала кръв. Бош насочи лъча по стената над трупа и видя кървави пръски и стекли се вадички, които показваха, че жертвата е убита на това място, а не просто захвърлена тук.

Извади от джоба си химикалка, наведе се и повдигна с нея косата от лицето на мъртвата. Около дясното око тъмнееха точици от изстрел, входната рана бе пръснала очната ябълка. Бяха я застреляли само от няколко сантиметра. Отпред, от упор. Хари прибра химикалката, наведе се още и насочи лъча към тила й. Откри изходната рана, голяма и с разкъсани краища. Смъртта явно беше настъпила мигновено.

— Мама му стара, бяла ли е?

Беше Едгар. Беше се приближил зад Бош и надничаше над рамото му.

— Така изглежда — отвърна Бош и премести лъча към тялото на жертвата.

— Какво е правило бяло момиче тука, дяволите да го вземат?

Хари не отговори. Беше забелязал нещо под дясната й ръка. Остави фенера на земята, за да си сложи латексови ръкавици. После каза на Едгар:

— Свети към гърдите й.

Пак се наведе към трупа. Жертвата лежеше на лявата си страна и преметнатата през гърдите й дясна ръка скриваше нещо, което висеше на шнурче на шията й. Бош внимателно го издърпа.

Оказа се яркооранжев журналистически пропуск, издаден от ЛАПУ През годините беше виждал много такива баджове. Този изглеждаше нов. По идеално прозрачното ламиниращо фолио още нямаше драскотини. На стандартната полицейска снимка се виждаше блондинка. Отдолу пишеше името й и медията, за която работи.

Анеке Йесперсен Берлингске Тиденде

— Чуждестранна кореспондентка — каза Бош. — Анеке Йесперсен.

— Откъде е? — попита партньорът му.

— Не знам. От Германия сигурно. Пише „Берлин…“ и още нещо. Не мога да го произнеса.

— Защо ще пращат някой чак от Германия тука? Що не си гледат техните си работи?