Читать «Черната кутия» онлайн - страница 8

— И кога стигнахте до тази уличка?

— Не съм сигурен. Някъде днес призори.

— Вече бяха ли приключили всички плячкосвания и палежи в този район?

— Да, още снощи, както ми казаха.

— Добре, Дръмър. И още нещо. Имаме нужда от по-силно осветление. Би ли докарал една от ония ваши коли с многото прожектори отгоре?

— Казва се хъмви.

— Добре де, докарай едно хъмви. И насочи прожекторите към местопрестъплението. Разбра ли?

— Тъй вярно.

Бош посочи другия край на уличката.

— Искам да осветим мястото и от двете страни, ясно?

— Ясно.

Гвардеецът се обърна и тръгна.

— Ей, Дръмър!

Дръмънд се върна.

— Да?

Бош сниши глас.

— Всичките ви хора ме зяпат. Не трябва ли да насочат вниманието си някъде другаде?

Дръмънд се огледа и викна:

— Ей! Всички! Имаме работа! Връщайте се по постовете си!

Посочи зяпачите в дъното на уличката и добави:

— И дръжте ония там на разстояние!

Гвардейците се подчиниха и Дръмънд отиде да повика Даулър и да докара хъмвито.

Пейджърът на Бош сигнализира и той го извади от калъфа на колана си. На екрана се бе изписал номерът на командния пункт и той разбра, че с Едгар ще получат нов сигнал. Още не бяха започнали на това местопрестъпление, а щяха да ги изстрелят другаде. Нямаше намерение да го допусне. Прибра пейджъра в калъфа.

Отиде при първия двор, който започваше от задния ъгъл на магазина за електроуреди. Дъсчената ограда беше прекалено висока, за да надзърне отгоре. Забеляза обаче, че е прясно боядисана и по нея няма графити. Това му направи впечатление, защото означаваше, че собственика го е грижа достатъчно, за да замаже графитите. Можеше да е от хората, които проявяват бдителност, и да е чул или даже видял нещо.

Пресече уличката и приклекна в отсрещния край на местопрестъплението. Като боксьор в своя ъгъл на ринга в очакване на следващия рунд. Плъзна лъча на фенерчето по разбитата бетонна настилка. Под кос ъгъл светлината се отразяваше от безброй равнини и му даваше изключително добра възможност за наблюдение. Зърна проблясък на нещо лъскаво и задържа лъча върху него. Беше месингова гилза.

Приведе се и огледа гилзата. Не я пипна. Беше от деветмилиметров патрон с познатото лого на „Ремингтън“. Имаше вдлъбнатина от ударника. И беше чиста. Лъскава. Никой на тази вероятно оживена обикновено уличка не я беше настъпил, което подсказваше, че е тук отскоро.

Тъкмо се озърташе за нещо, с което да отбележи местоположението на гилзата, когато Едгар се върна. Носеше кутия за инструменти — това означаваше, че няма да получат помощ.

— Какво намери, Хари?

— Деветмилиметрова гилза, ремингтън. Изглежда нова.

— Е, поне имаме нещо полезно.

— Възможно е. Свърза ли се с командния пункт?

Едгар остави тежката кутия на земята. В нея бяха събрали необходимата им екипировка от Холивудския участък, когато разбраха, че не могат да разчитат на помощ от криминалистите.

— Да, обаче с нищо не могат да ни помогнат. Всички са заети другаде. Сам-самички сме, брат ми.

— И съдебен медик ли няма да дойде?