Читать «Черната кутия» онлайн
Майкъл Конъли
Майкъл Конъли
Черната кутия
На всички читатели, благодарение на които Хари Бош е жив от двайсет години.
Признателен съм ви!
И на хората, които проправиха път сред тълпата и ме преведоха онзи ден през 1992-ра.
Признателен съм и на вас!
Снежанка 1992
На третата нощ броят на жертвите нарасна неимоверно и продължаваше да расте толкова бързо, че много групи от отдел „Убийства“ бяха изтеглени от предните линии на борбата с безредиците и пратени да дежурят в участъка в Южен Лос Анджелис. Детектив Хари Бош и неговият партньор Джери Едгар бяха прехвърлени от Холивудския участък и придадени към екип за дежурство Б, в който имаше и двама патрулни полицаи за охрана. Пращаха ги където се налагаше — навсякъде, където се появеше нов труп. Четиримата се придвижваха с черно-бяла патрулка, скачаха от местопрестъпление на местопрестъпление и никъде не се задържаха задълго. Така не се разследваха убийства, изобщо, но при тези сюрреалистични обстоятелства, когато градът се пукаше по шевовете, не можеше да се направи нищо повече.
В Южен Лос Анджелис се водеше война. Навсякъде бушуваха пожари. Грабителите вилнееха на глутници от магазин на магазин и всякакво подобие на достойнство и всички морални задръжки бяха изчезнали като дима, който се издигаше над града. Местните банди се опитваха да установят контрол над мрака и дори обявиха примирие и прекратиха своите междуособни борби, за да създадат общ фронт срещу полицията.
Вече бяха застреляни над петдесет души. Собственици на магазини убиваха грабители, бойци от Националната гвардия убиваха грабители, грабители убиваха грабители. После пък идваха другите — убийци, използвали прикритието на хаоса и гражданските безредици, за да уредят стари сметки, които нямаха нищо общо с негодуванието и емоциите, царящи на улицата.
Преди два дни таящите се под повърхността на града расови и социално-икономически противоречия бяха изригнали със сеизмична ярост. Съдебният процес срещу четирима полицаи от Лосанджелиското полицейско управление, обвинени в безпричинен побой над чернокож мотоциклетист след скоростна гонитба, завърши с произнасянето на оправдателни присъди. Прочетеното в съдебна зала, която се намираше в предградие на седемдесетима километра оттам, решение на съдебните заседатели получи почти незабавен отклик в Южен Лос Анджелис. По уличните ъгли започнаха да се събират разгневени хора, които заклеймяваха съдебната система. И скоро се стигна до агресия. Постоянно бдящите медии излъчваха на живо от въздуха и показваха кадри във всеки дом в града, а после и по целия свят.
Управлението се оказа неподготвено. Когато произнасяха присъдите, началникът на полицията участваше в политическо мероприятие и отсъстваше от Паркър Сентър. Нямаше ги и други членове на ръководството. Никой не пое веднага командването. Нещо повече, никой не се притече на помощ. Цялото Управление се сниши и картините на безпрепятствено насилие се разпространиха като горски пожар по всички телевизионни екрани в Лос Анджелис. Скоро положението стана неуправляемо и градът потъна в пламъци.
