Читать «Буря се надига» онлайн - страница 486

— Ще приемеш тяхното извинение? — попита невярващо Сюан.

— Те се бунтуваха против Кулата, Сюан — каза твърдо Егвийн. — Аз представлявам Кулата. Цялата Кула. А Кулата трябва да разбере, че бунтовничките съжаляват за разделението. Не е нужно да лъжат и да твърдят, че са искали да останат, но мисля, че все пак е редно да изразят съжаление за трудностите, които причини разделението. Ще ги опростя и можем да се заемем с градежа.

— Да, Майко — отвърна примирено Сюан. Егвийн успя да зърне застаналата зад нея Тесан. Жената кимаше на думите й и многобройните й тарабонски плитки се люшкаха.

Егвийн остави Лайрайн да продължи с указанията си, след което й повтори фразите, които трябваше да произнесе, и действията, които да извърши. Щом Кафявата остана доволна, Егвийн стана, отвори вратата и видя, че Сюан е отишла да предаде заповедите й. Тесан стоеше в коридора, скръстила ръце, и гледаше Гавин, който се беше подпрял на стената малко по-настрани с ръка на дръжката на меча.

— Стражникът ли ти е? — попита Тесан.

Егвийн погледна Гавин и й се наложи да надвие странна смесица от чувства: яд, обич, страст и съжаление.

— Не — отвърна тя и го погледна в очите. — Не можеш да участваш в това, което ми предстои да правя, Гавин. Изчакай тук.

Той отвори уста, за да възрази, но бързо премисли и се поклони вдървено. Жестът бе някак по-дързък, отколкото ако беше възразил.

Егвийн изсумтя тихо — но достатъчно силно, за да я чуе, — след което остави Тесан да я поведе към Съвета на Кулата: мястото, както и самите хора. Защото бяха едно, също както Амирлинският трон беше личност, но и столът, на който седи.

Спря пред двукрилата врата на Съвета с инкрустирания в тъмното дърво сребърен Пламък на Тар Валон и усети как сърцето й изпърха бунтовно. Сюан изведнъж се появи с пантофи в ръце и посочи ботушите й. Ама разбира се. Подът на Съвета бе деликатно изрисуван. Егвийн обу пантофите, а Сюан отнесе ботушите. Нямаше нужда да е толкова изнервена! „Била съм тук преди — помисли си тя изведнъж. — Не просто в Салидар. В изпита ми. Стояла съм пред тази врата, изправена срещу жените зад нея. В изпита ми…“

Внезапно прокънтя гонг. Звукът бе толкова силен, че сякаш разтърси цялата Кула, отекнал да възвести, че ще бъде издигната Амирлин. Изкънтя отново, и още веднъж, и огромните крила на вратата се разтвориха. Да, чувството тук бе съвсем различно от онова, което бе изпитала в скромната дървена къщурка, когато бе издигната от Айез Седай в Салидар. В много отношения представянето й в Салидар бе просто репетиция.

Вратата се отвори докрай и Егвийн едва потисна ахването си. Във величествената куполна зала беше зейнала прогорена дупка — точно срещу входа. Откриваше гледка към Драконовата планина. Залата не беше толкова пострадала, колкото някои други, нападалите отломки бяха малко. Високата платформа все така се извиваше покрай стената, а столовете на нея бяха непокътнати. Осемнайсет, на групи по три, всеки боядисан и с възглавничка в цвета на Аджата, седяща на него.