Читать «Буря се надига» онлайн - страница 473

— Не бих навредил на хората в града — отвърна Ранд безчувствено. — Армията заслужава демонстрацията, не градът. Огнен дъжд над тях може би. Или мълния…

— Нищо друго не са направили, освен да помолят за среща с теб! — каза Нинив и доближи коня си до неговия. Тер-ангреалът в ръката му бе зъл като пепелянка. Веднъж бе прочистил Извора. Защо не се беше стопил като женската статуетка?

Не беше сигурна какво ще стане, ако Ранд насочи сплит в защитния мехур над Фармадинг, но подозираше, че ще подейства. Бранителя не спираше правенето на сплитове. Нинив бе успяла да ги направи чудесно, когато бе извлякла от своя Кладенец.

Тъй или иначе знаеше, че трябва да спре Ранд да хвърли гнева си — или каквото изпитваше — върху свои съюзници.

— Ранд — промълви тя. — Ако направиш това, връщане няма да има.

— За мен вече няма връщане, Нинив — отвърна той. Очите му се променяха — ту сиви, ту сини. Днес бяха стоманеносиви. Продължи хладно: — Краката ми са тръгнали по този път в мига, в който Трам ме е намерил да плача на онази планина.

— Не се налага да убиваш никого днес. Моля те.

Той се обърна и отново се загледа към града. Бавно, милостиво, ключът за достъп угасна.

— Хюрин! — изрева Ранд.

„На ръба е — помисли си Нинив. — Гневът му се прокрадва в гласа му.“

Ловецът на крадци подкара към челото на групата. Айилците останаха на разстояние.

— Да, лорд Ранд?

— Върни се при своите господари в сандъка им — каза Ранд, овладял отново гласа си. — Ще им предадеш послание от мен.

— Какво послание, лорд Ранд?

Ранд се поколеба. После върна ключа за достъп на мястото му.

— Кажи им, че скоро Прероденият Дракон тръгва на битка при Шайол Гул. Ако желаят да се върнат на постовете си с чест, ще им осигуря прехвърлянето в Погибелта. Иначе могат да стоят тук и да се крият. Да обясняват на децата и внуците си защо те са били на стотици левги от постовете си, когато Тъмния е бил убит и пророчествата са се сбъднали.

Хюрин изглеждаше потресен.

— Да, лорд Ранд.

Ранд обърна коня си и подкара назад. Нинив го последва бавно. Колкото и красива да беше Лунна светлина, с охота щеше да я замени със здрав и послушен кон от Две реки като Бела.

Хюрин остана назад. Все още изглеждаше потресен. Събирането му с „лорд Ранд“ явно изобщо не бе такова, каквото очакваше. Нинив стисна зъби, щом дърветата го скриха. На поляната Ранд бе отворил друг портал, пряко до Тийр.

Влязоха в терена на Пътуването, приготвен пред конюшните на Тийрския камък. Въздухът в Тийр беше горещ и задушен, въпреки облачното небе, и изпълнен с шумовете от упражняващи се мъже и крясъка на чайки. Ранд спря при чакащите ги коняри и слезе. Лицето му беше неразгадаемо.

Докато минаваше покрай Нинив, която тъкмо подаваше юздите на Лунна светлина на един коняр, подхвърли:

— Гледай за статуя.

— Какво?

Той спря.

— Попита ме къде е Перин. На лагер е с армия, под сянката на огромна паднала статуя, приличаща на забит в земята меч. Сигурен съм, че учените ще могат да ти кажат къде е. Много е характерна.

— Как… как разбра?

Ранд сви рамене.