Читать «Буря се надига» онлайн - страница 471

— Защо само ти? — попита Ранд кротко.

— Ами… — Хюрин въздъхна. — Ами че те ви казаха… — Замълча, все едно нещо го разсея, и подуши с нос. — Хм, виж ти… много странно. Никога не ми е мирисало така.

— На какво? — попита Ранд.

— Не знам — отвърна Хюрин. — Въздухът… мирише като на много смърт, много насилие, само че не. По-зло е. По-ужасно. — Потрепери. Дарбата му да надушва насилие беше една от онези странности, които Кулата така и не можеше да обясни. Не беше свързана със Силата, но все пак явно не беше и съвсем естествена.

На Ранд явно му беше все едно какво надушва Хюрин.

— Кажи ми защо пратиха само теб, Хюрин?

— Почнах да казвам, лорд Ранд. Вижте, тука сега трябва да обсъдим условия.

— Условия за връщането на армиите ви там, където им е мястото.

— Не, лорд Ранд — отвърна притеснено Хюрин. — Условия за уреждане на истинска среща с тях. Тая част в писмото им беше смътна малко, де. Казаха, че може да се ядосате, като намерите тук само мен.

— Сгрешили са — каза Ранд съвсем тихо. Нинив се напрегна, за да го чуе по-добре, и дори се наведе напред.

— Вече не изпитвам гняв, Хюрин. Не ми носи никаква полза. Защо ще ни трябват „условия“ да се срещнем? Смятах, че предложението ми да доведа съвсем малка сила ще е приемливо.

— Ами, лорд Ранд — почна Хюрин, — видите ли, те наистина искат да се срещнат с вас. Имам предвид, бихме целия този път… Вървяхме насам през цялата проклета зима, да ме прощава Айез Седай. Но си беше проклета зима! И лоша при това, макар да мина доста време, докато ни удари. Все едно, бихме този път заради вас, лорд Ранд. Тъй че виждате, искат да се срещнат с вас. Искат го много.

— Но?

— Но, видите ли, последния път, когато бяхте във Фармадинг, имаше…

Ранд вдигна пръст. Хюрин замълча и всичко затихна. Дори конете като че ли затаиха дъх.

— Пограничниците са във Фармадинг? — попита Ранд.

— Да, лорд Ранд. Вие ще трябва да влезете под закрилата на Бранителя, видите ли, и…

Ранд махна отсечено с ръка й го прекъсна. Мигновено се появи портал. Като че ли не водеше към Фармадинг обаче. Водеше просто малко по-назад, на същия път, по който преди малко бяха дошли.

Ранд пусна Хюрин, даде знак на айилците да му разрешат да се качи на коня си и преведе Тай’дайшар през портала. Какво ставаше? Всички го последваха. Щом преминаха, Ранд създаде друг портал, който се отвори в малка гориста падина. На Нинив мястото й се стори познато. Точно тук се бяха спрели на бивак с Кацуан след гостуването им във Фармадинг.

„Но защо беше първият портал?“ — помисли си объркана Нинив. А след това изведнъж се досети. Човек нямаше нужда да научава един район, за да Пътува на късо разстояние от него… а Пътуване до място научаваше човека за това място достатъчно добре, за да създава портали от него.

Тъй че Пътувайки първо на къс отскок, Ранд запомняше мястото достатъчно добре, за да създаде оттам портали, докъдето си поиска — и спестяваше времето, нужно за научаването на района! Беше изключително умно и Нинив се изчерви, че не се е сетила сама за тази възможност. Откога ли знаеше Ранд тази хитрина? Дали споменът за нея идваше от онзи… глас в главата му?