Читать «Буря се надига» онлайн - страница 472

Ранд подкара Тай’дайшар през шубраците. Нинив го последва, пришпорваше кротката кобила, за да не изостава. А, началникът на конюшнята определено щеше да чуе няколко приказки от нея. Щеше да го научи тя!

Хюрин също пришпори коня си, а айилците затичаха на дълги отскоци покрай него, като се стараеха да го задържат обкръжен. Бяха си забулили лицата и копията или лъковете бяха в ръцете им. Ранд излезе от храсталака, спря Тай’дайшар и се загледа над откритата морава към древния Фармадинг.

Градът не беше голям, не и според мерките на Великите градове. Нито беше красив, не и в сравнение със съградените от огиери чудеса, каквито Нинив бе виждала. Но бе достатъчно голям и място на чудесна архитектура и древни реликви. Разположен на остров сред езеро, той всъщност смътно напомняше за Тар Валон. Три широки моста прехвърляха кротките води и бяха единственият достъп до града.

Около езерото се бе разположила на лагер огромна армия, покриваше може би повече площ от самия Фармадинг. Нинив успя да преброи десетки различни знамена, знак за десетки различни Домове. Низове и низове коневръзи, и палатки като редове лятна реколта, грижливо засадени и подредени, очакващи жътва. Армията на Пограничниците.

— Чувал съм за това място — отрони Неф и вятърът развя късо подрязаната му тъмнокафява коса. Беше присвил очи и се мръщеше недоволно. — Като стеддинг е, само че не толкова безопасно.

Величественият тер-ангреал на Фармадинг — известен като Бранителя — създаваше невидими защитни мехури, които пречеха на хора да докосват Единствената сила. Това можеше да се заобиколи с помощта на много специализиран тер-ангреал, какъвто Нинив случайно носеше със себе си. Но щеше да помогне съвсем малко.

Армията изглеждаше достатъчно близо, за да е под мехура, който спираше преливането и се простираше на около миля около града.

— Те знаят, че сме дошли — каза Ранд тихо, присвил очи. — Очаквали са го. Очакват да вляза в техния сандък.

— Сандък ли? — попита Нинив колебливо.

— Този град е сандък — каза Ранд. — Целият град и районът около него. Искат ме там, където да може да съм в ръцете им, но не разбират. Никой не ме държи в ръцете си. Никога вече. Достатъчно сандъци, затвор, вериги и въжета търпях. Никога вече няма да се оставя във властта на друг.

Все тъй загледан към града, той се пресегна и взе статуетката с мъжа, вдигнал високо глобус, от мястото й на седлото. Нинив се смрази. Трябваше ли да взима това навсякъде, където ходеше?

— Ранд… — Умът й заработи трескаво. Трябваше да измисли нещо. Не можеше да позволи това да се случи отново!

Ключът за достъп засия смътно.

— Те искат да ме пленят — промълви той. — Да ме държат. Да ме бият. Вече го направиха веднъж във Фармадинг. Те…

— Ранд!

Той млъкна и я погледна, все едно я виждаше за първи път.

— Тези тук не са роби с умове, вече изгорени от Грендал. Целият този град е пълен с невинни хора!