Читать «Буря се надига» онлайн - страница 475

Кацуан каза, че било докосването на Тъмния: карало Шарката да се разнищва. Кацуан казваше много неща и повечето от тях Нинив предпочиташе да не е чула.

Изгуби се два пъти по коридорите, но най-сетне успя да стигне до стаята на Кацуан. Добре поне, че Ранд не бе забранил на стюардите си да й дадат стаи. Почука — научила се беше, че така е по-добре — и влезе.

Айез Седай от свитата на Кацуан — Мерайз и Кореле — седяха в стаята, плетяха и пиеха чай, даваха си вид, че не чакат поредната прищявка на проклетата жена. Самата Кацуан говореше кротко с Мин, която едва ли не си беше присвоила последните няколко дни. Мин като че ли нямаше нищо против, може би защото напоследък не беше лесно да е с Ранд. Нинив я погледна и я жегна съчувствие към момичето. Тя имаше да се справя с Ранд само като с приятел. Сигурно беше много по-тежко, ако ти лежи на сърцето.

Щом затвори вратата, всички се извърнаха към нея.

— Мисля, че го намерих — заяви Нинив.

— Кого, чедо? — каза Кацуан, без да вдига очи; прелистваше една от книгите на Мин.

— Перин — отвърна Нинив. — Беше права. Ранд наистина знае къде е.

— Чудесно! — каза Кацуан. — Добре си се справила. Май наистина ще излезе, че може да си от полза.

Нинив не беше сигурна кое я ядоса повече — небрежната похвала или това, че сърцето й се изду от гордост, щом я чу. Не беше момиче, за да се ласкае от думите на тази жена!

— Е? — Кацуан вдигна очи от книгата. Другите запазиха мълчание, въпреки че Мин все пак й се усмихна поздравително. — Къде е?

Нинив отвори уста, за да отговори, но се овладя. Какво имаше в тази жена, което я караше да иска да й се подчини? Не беше Единствената сила, нито нищо друго, свързано с нея. Кацуан просто имаше излъчването на строга, но справедлива баба. От тези, на които не можеш да противоречиш, но ще ти даде няколко опечени сладки като награда, че си измела пода, когато са ти казали.

— Първо искам да знам защо Перин е важен. — Нинив закрачи през стаята и зае единственото свободно място, боядисано дървено столче. Щом се настани на него, разбра, че седи на педя под нивото на очите. Като ученичка пред Кацуан, За малко да стане, но това щеше да привлече още повече внимание.

— Фу! — каза Кацуан. — Ще затаиш това, което знаеш, дори да означава живота на хора, които са ти най-скъпи?

— Искам да знам в какво се замесвам — заяви Нинив упорито. — Искам да знам, че това сведение няма да нарани Ранд повече.

— Позволяваш си да мислиш, че съм наранила глупавото момче? — изсумтя Кацуан.

— А какво друго да мисля? — сопна се Нинив. — Не и докато не ми кажеш какво правиш.

Кацуан затвори книгата — „Отгласи от неговата династия“ — и я погледна.

— Ще ми кажеш ли поне как мина срещата с Пограничниците? Или и тази информация ще задържиш срещу откуп?

Наистина ли си мислеше, че толкова лесно ще я отвлече от темата?

— Мина лошо, както можеше да се очаква. Клекнали бяха до Фармадинг и отказаха да се срещнат с Ранд, освен ако не влезе в обхвата на Бранителя, тоест да се откъсне от Извора.

— А той добре ли го прие? — попита Кацуан от отрупаната си с възглавнички пейка. И дори се усмихна леко. Като че ли беше единствената, която мислеше, че промените в Ранд са забавни, а не ужасяващи. Но пък тя все пак беше една от жените, които бяха обвързали Аша’ман при първата удала им се възможност.