Читать «Буря се надига» онлайн - страница 470

— Що за капан е това? — попита Неф. Мършавото му войнишко лице изглеждаше угрижено. — Засада?

Ранд вдигна ръка за тишина и подкара коня си напред. Съгледвачите затичаха до него. Нинив почти я оставиха най-назад. Лунна светлина бе много по-кротко животно, отколкото щеше да си избере сама. Щеше да си поговори хубавичко с началника на конюшнята, щом се върнеше в Тийр.

Заобиколиха хълма и пред очите им се откри четвъртито парче земя, отъпкано и нашарено от стари огнища — кервани бяха спирали тук за нощувка. По-тесен път пресичаше техния от север на юг. А там, където двата пътя се пресичаха, стоеше самотен шиенарец, загледан към приближаващата процесия. Дългата му до раменете побеляла коса висеше свободно около мършаво лице, вече нашарено с белезите на старостта. Имаше дребно жилаво тяло; очите му бяха малки и сякаш примижали.

„Хюрин?“ — помисли си тя изненадана. Не беше виждала ловеца на крадци, откакто я бе придружил с още няколко други на връщане към Бялата кула, след събитията при Фалме.

Ранд дръпна юздите на коня си, та Нинив и двамата Аша’ман да го настигнат. Айилците се развърнаха от двете страни като листа, понесени от порив на вятъра, и застанаха нащрек около кръстопътя. Нинив беше напълно сигурна, че Аша’ман са сграбчили Извора, както и самият Ранд.

Хюрин помръдна неспокойно. Беше си точно какъвто го помнеше Нинив. С малко по-побеляла коса, но със същото просто кафяво облекло, с нащърбения щит „мечотрошач“ и късия меч на кръста. Беше вързал коня си за едно паднало дърво наблизо. Айилците го гледаха подозрително, както други щяха да гледат глутница кучета пазачи.

— Я, лорд Ранд! — подвикна Хюрин с малко изнервен глас. — Вярно, че сте вие! Гледай ти, направо изникнахте изневиделица, трябва да кажа. Хубаво, че…

И млъкна, щом го вдигнаха от земята. Само изпъшка изненадано, докато невидими сплитове Въздух го завъртяха и обърнаха. Нинив сподави трепета си. Щеше ли някога изобщо да престане да се притеснява, щом види да преливат мъже?

— Кой ни преследваше двамата, Хюрин? — извика Ранд. — Онзи път, когато заседнахме в онази далечна сумрачна земя? От каква народност бяха хората, които свалих с лъка?

— Хора ли? — почти изграчи Хюрин. — Лорд Ранд, никакви хора нямаше там! Никой не сме срещали. Освен лейди Селийн де. Помня само ония зверове като жабоци, същите, дето хората разправят, че сеанчанците ги яздели!

Ранд завъртя Хюрин във въздуха и го огледа с хладни очи. После подкара коня си още малко напред. Нинив и двамата Аша’ман тръгнаха с него.

— Не вярвате ли, че съм аз, лорд Ранд? — попита Хюрин.

— На много малко неща вярвам напоследък — отвърна Ранд. — Пограничниците са пратили теб, понеже се познаваме, нали?

Хюрин кимна, целият плувнал в пот. Нинив изпита жалост към него. Беше абсолютно предан на Ранд. Бяха прекарали дълго време заедно, докато гонеха Фейн и Рога на Валийр. На връщане към Тар Валон Нинив изобщо не успяваше да спре Хюрин да дърдори за великия подвиг, който бе извършил Ранд. Да се отнесе с него така човекът, когото беше боготворил, сигурно беше много притеснително за мършавия търсач на крадци.