Читать «Буря се надига» онлайн - страница 468

— Ранд, ако си възложил на Перин да свърши нещо за теб, защо трябва да го пазиш в тайна? Имам право да…

— Не съм се срещал с него, Нинив — прекъсна я Ранд. — Успокой се. Просто има неща, които знам. Свързани сме — Перин, аз и Мат.

— Как? Какво искаш да…

— Само това ще кажа, Нинив — прекъсна я Ранд тихо.

Нинив стисна зъби. Другите Айез Седай говореха за умението да сдържаш чувствата си, но явно не им се налагаше да се разправят с Ранд ал-Тор. И тя можеше да е спокойна, ако не се очакваше да се оправя с най-упорития глупак, навличал ботуши на краката си.

Продължиха известно време мълчаливо. Облачното небе бе надвиснало над главите им като далечно поле от торф и сив мъх. Мястото за среща с Пограничниците беше един кръстопът наблизо. Можеха да Отпътуват направо там, но Девите бяха настояли да пристигнат малко по-далече и да подходят по-предпазливо. Пътуването беше изключително удобно, но можеше и да е опасно. Ако враговете ти знаят къде ще се появиш, можеш да отвориш портала и да се озовеш в засада от стрелци. Дори изпращането на съгледвачи не беше толкова безопасно, колкото да Отпътуваш до място, където никой не те очаква.

Айилците се учеха и се приспособяваха бързо. Изненадващо, наистина. Пустошта бе ужасно еднообразна. Всяка нейна част изглеждаше еднакво. Разбира се, тя беше чувала някои айилци да казват същото за влажните земи.

Точно този кръстопът беше загубил важността си преди години. Ако Верин или друга някоя Кафява сестра беше с тях, сигурно щеше да може да обясни точно защо. Нинив знаеше само, че кралството, владяло някога тази земя, е паднало преди много време и единствената останка от него бе независимият град Фармадинг. Колелото на Времето се въртеше. Най-великите кралства се сгромолясваха, пропадаха и след време се превръщаха в лениви поля, владени от селяни, решени да отгледат много добра реколта ечемик. Беше се случило с Манедерен, беше се случило и тук. Величествени пътища, по които някога бяха преминавали легиони, сега се бяха превърнали в буренясали и разбити селски друмища.

Нинив остави Лунна светлина да забави ход, изостана и се изравни с Наришма. Носеше черно, като повечето Аша’ман, и Мечът и Драконът святкаха на яката му. Беше се променил през месеците, откакто го обвързаха за Стражник. Нинив не можеше вече да го погледне и да види в него момче. Това сега беше мъж, с изящната стойка на войник и бдителния поглед на Стражник. Мъж, който бе виждал смърт и се беше сражавал с Отстъпници.

— Ти си Пограничник, Наришма — заговори Нинив. — Имаш ли някаква идея защо другите са напуснали постовете си?

Той поклати глава и огледа околността.

— Аз съм син на обущар, Нинив Седай. Не познавам господарските нрави. — Помълча малко. — Освен това вече не съм Пограничник. — Намекът беше ясен. Щеше да защити Ранд, каквато и вярност да го теглеше. Мислене съвсем като за Стражник.

Нинив кимна замислено.

— Имаш ли някаква идея какво ни очаква?

— Ще спазят думата си — увери я Наришма. — Един Пограничник по-скоро ще умре, но няма да измени на думата си. Обещаха да изпратят делегация, която да се срещне с лорд Дракона. Ще направят точно това. Съжалявам обаче, че не ни се разреши да вземем нашите Айез Седай.