Читать «Небесният огън» онлайн - страница 623

И все пак Премъдрата оглавяваше Женския кръг — дори Кръгът да не беше съгласен винаги с нея, — а Женският кръг се занимаваше с наказанията на жени, нарушили закона или обичая, както и на мъже, извършили тежки прегрешения. Можеше и да не изкорми Могедиен заради сторените от нея убийства, заради прекършените хорски умове, но…

Могедиен отвори уста и Нинив я затъкна с дрипа от Въздух. Или по-скоро накара Могедиен сама да го направи — с ай-дама, който ги свързваше, беше все едно че прелива сама, но Могедиен знаеше, че нейните способности биват използвани като сечиво в ръката на Нинив. Тъмните й очи лъснаха от възмущение, когато собствените й потоци изпънаха ръцете й по хълбоците и пристегнаха полите й плътно около глезените. За останалото Нинив използва ай-дам, също както с копривата, предизвиквайки усещанията, които искаше другата жена да изпита. Не реалността — усещането за реалност.

Могедиен се вкочани в стегите си, когато сякаш кожен бич я удари по голата задница. Точно така трябваше да го усети. Ярост и унижение протекоха през каишката. И презрение. Сравнено с изтънчените й средства да наранява хора, това изглеждаше подходящо за малко дете.

— Когато си готова отново да помагаш — каза Нинив, — само кимни. — Това не можеше да продължи дълго. Не можеше просто да си стои тук, докато Ранд и Рахвин се мъчат да се унищожат. Ако загинеше не който трябва само защото тя отбягваше опасността, позволявайки на Могедиен да я задържа тук…

Нинив си спомни един ден, когато беше едва на шестнадесет години, малко след като се реши, че е достатъчно пораснала, за да си прибере косата на плитка. Беше откраднала парче баница със сини сливи от Корин Айелин, подтикната от Нела Тейн, и на вратата на кухнята се беше натъкнала на госпожа Айелин. Когато добави в спомена си и това, което я беше сполетяло, и го препрати по каишката, стисната в юмрука й, очите на Могедиен се изцъклиха.

Мрачно навъсена, Нинив го повтори. „Тя няма да ме спре!“ Отново. „Ще помогна на Ранд, каквото и да си мисли тя!“ Още веднъж. „Дори това да ни убие!“ Пак. „О, Светлина, може и да е права! Ранд би могъл да ни убие преди да е разбрал, че съм аз.“ И пак. „Светлина, колко мразя да ме е страх!“ И пак. „Колко я мразя!“ И пак. „Мразя я!“ И пак.

Изведнъж забеляза, че Могедиен се гърчи панически и че главата й кима толкова енергично, сякаш всеки момент можеше да се откъсне от раменете й. За миг Нинив зяпна в плувналото в сълзи лице на другата, после спря онова, което правеше, и набързо развърза потоците на Въздух. Светлина, какво беше направила? Тя не беше Могедиен.

— Да разбирам ли, че няма да ми създаваш повече неприятности?

— Те ще ни убият — изломоти другата жена почти неразбираемо, но в същото време бързо закима съгласна.

Нинив с усилие се овладя. Могедиен си беше заслужила всичко, което бе получила досега, и много, много повече. В Кулата една Отстъпница щеше да бъде усмирена и екзекутирана веднага щом приключеше съдът, а малко доказателства щяха да са нужни свръх това, което беше тя.