Читать «Небесният огън» онлайн - страница 609

Сюан замахна и ушите й изведнъж запищяха. За миг тя нищо не можа да направи, освен да зяпне в другата жена и очите й да се разширяват все повече. После нададе безсловесен писък и се опита да удари Сюан в окото. Само се опита, защото Сюан незнайно как бе вкопчила юмрук в косата й. Миг след това двете вече се търкаляха по прашната улица, пищяха и махаха диво с ръце и крака.

Нинив изпъшка и реши, че се е наложила, въпреки че през повечето време й беше трудно да прецени дали е отдолу, или отгоре. Сюан се мъчеше да изскубне плитката й от корен с едната си ръка, а с другата я мушкаше в ребрата и където още намереше, но и тя я беше подхванала по същия начин и скубането и мушкането от страна на Сюан все повече отслабваше, а тя самата ей сега щеше да я сръга така, че дъха да й изкара и после да я оскубе до косъм. Нинив изохка, когато Сюан я ритна с пантофката си в пищяла. Риташ, а! Нинив се опита да я удари с коляно, но полите й пречеха. Ритането в боя не беше честно.

Изведнъж Нинив забеляза, че Сюан се тресе. Отначало си помисли, че се е разплакала. После осъзна, че се смее. Изправи се с мъка, отметна с длан кичурите от лицето си — плитката й почти се беше разплела — и изгледа гневно другата жена.

— Какво се смееш? На мен ли? Само да си…

— Не на теб. На нас. — Тресейки се от смях, Сюан избута Нинив от себе си. Косата й беше ужасно разчорлена, вълнената рокля, която в момента беше облякла, цялата беше в прах и на места дори разкъсана. И освен това беше боса. — Две големи жени, да се търкалят така като… Не съм го правила, откакто бях на… дванадесет, мисля. Даже си помислих, че остава само дебелата Циан да ме вдигне за ухото и да ми каже, че момичетата не се бият. Веднъж беше ударила един пиян печатар и го беше усмъртила. Не знам защо. — Тя спря да се кикоти и заизтупва прахта от дрехите си. — Ако имаме някакви разногласия, можем да ги оправим като големи жени. — И предпазливо добави: — Все пак, може би няма да е лошо да не обсъждаме Гарет Брин. — И се сепна, щом омачканата рокля се превърна в халат, червен и с черни и златни бродерии по ръбовете и по дълбокото деколте.

Нинив седна и я зяпна. Какво щеше да направи тя самата като Премъдра, ако видеше две жени да се търкалят в прахта по този начин? Сюан, изглежда, все още не схващаше, че няма нужда да изтупва праха с ръце в Тел-айеран-риод. Тя дръпна пръстите си, които се бяха захванали да оправят плитката й, и бързо се изправи; плитката увисна изрядно на рамото й, а вълнената й рокля беше все едно току-що изпрана.