Читать «Небесният огън» онлайн - страница 608

— Трудно можеш да ме учиш, когато учиш Шериам и другите. — Коприната избледня, деколтето се качи до шията, обкръжено от бяла дантела, а на косата на Сюан кацна перлена шапчица. — Или предпочиташ да съм веднага след тях? Казваш, че имаш нужда от малко сън на спокойствие.

Нинив се разтрепери от яд. Шериам и другите не бяха най-лошото, което подхранваше гнева й. Двете с Елейн се редуваха да ги отвеждат в Тел-айеран-риод по две наведнъж, понякога и всичките шест в продължение на една нощ, а макар да им беше учителка, те никога не позволяваха да забравя, че тя е Посветена, а те — Айез Седай. Само една остра дума, когато направеха глупава грешка… Елейн само я бяха пратили да чисти кухненските котли, но ръцете на Нинив се бяха нащърбили от гореща сапунена вода; поне там, където тялото й лежеше заспало, ако не тук. Но това не беше най-лошото. Нито фактът, че едва й оставаше време да разучи какво, ако изобщо съществуваше нещо, може да се направи срещу усмиряването и опитомяването. Логаин във всеки случай се оказа по-отзивчив от Сюан и Леане, или поне по-нетърпелив. Слава на Светлината, че разбираше, че всичко трябва да се пази в тайна. Или си мислеше, че разбира — сигурно вярваше, че тя ще може евентуално да го Изцери. Не, по-лошото беше, че Фаолайн бе изпитана и издигната… не в Айез Седай — не и без Клетвената пръчка, която здраво държаха в Кулата — но в нещо по-високо от Посветена. Сега Фаолайн обличаше каквато рокля си поиска и макар да не можеше да носи шала и да си избере Аджа, беше получила повече власт. Нинив смяташе, че през последните четири дни беше прибирала повече чаши с вода, повече книги — нарочно оставени, разбира се! — повече игли и мастилници, и всякакви други безполезни неща, отколкото през целия си престой в Кулата. И все пак дори Фаолайн далеч не беше най-лошото. За най-лошото тя дори не искаше да си спомня. Гневът й можеше да стопли цяла къща през зимата.

— Какво ти е мушнало днес кука в хрилете, момиченце? — Сюан си надяна рокля като ония, дето ги носеше Леане, само че толкова прозрачна, че и Леане нямаше да облече такава пред хора, и толкова тънка, че трудно можеше да разбере човек какъв е цветът й. При това днес не й беше за пръв път. Какво ли щъкаше в ума й? В Света на сънищата неща като тези преобличания издаваха мисли, които може и да не знаеш, че си ги имаш. — До днес ти беше почти поносима компания — продължи раздразнено Сюан. — До днес. Сега разбирам. Вчера следобед Шериам назначи Теодрин да започне да ти помага да разбиеш тази преграда, която си си изградила. Това ли ти е усукало ризката? Не ти харесва Теодрин да ти казва какво да правиш? Тя също е дивачка, момиче. Ако някой може да ти помогне да се научиш да преливаш, без да дъвчеш сурова коприва преди това, тя е…

— Ами ти от какво си станала такава пъзла, че една рокля не можеш да задържиш на място? — Теодрин — ето това наистина я нараняваше. Провалът. — Да не е от онова, дето чух снощи? — Теодрин беше уравновесена, добродушна и търпелива; казваше, че не може да стане с един урок; че за нейната преграда били нужни месеци, докато я разруши, а тя беше разбрала, че може да прелива, дълго преди да отиде в Кулата. Въпреки това от провала болеше, а най-лошото щеше да дойде, ако всички разберяха как бе плакала като бебе в утешителната прегръдка на Теодрин, когато разбра, че не успява… — Чух, че си замерила Гарет Брин с ботушите по главата, когато ти казал да ги лъснеш хубаво — той все още не знае, че Мин му ги лъска, нали? — та той те обърнал с главата надолу и…