Читать «Небесният огън» онлайн - страница 601

Ранд поклати глава и посегна нагоре, щом Авиенда преметна крак през седлото да се смъкне, и я вдигна от гърба на Джейде-ен. За миг я задържа за кръста и се взря в ясните й синьо-зелени очи. Тя не извърна поглед и чертите й не се промениха, но дланите й бавно се стегнаха на ръцете му. Що за успех бе трябвало да постигне? Все си беше мислел, че й е наредено да го шпионира за Мъдрите, но ако изобщо някога го питаше за неща, които той искаше да скрие от тях, то беше в искрен гняв от това, че крие тайни от нея. Без никакви хитрини, без опити да измъкне с коварство нещо от устата му. Напориста — може би, но никакви подлости. Обмислял беше възможността да се окаже като някоя от младите дами на Колавер, но само за кратко — хрумна му и веднага го отхвърли. Авиенда никога нямаше да допусне да я използват по този начин. Освен това, дори да беше, да му даде веднъж да вкуси от нея и след това да му отказва дори и една целувка, да не говорим, че го принуди да я гони през половината свят, не беше най-подходящият начин да го постигне. Колкото и да проявяваше небрежност, оставайки гола пред него, айилските обичаи все пак бяха различни. Ако изпитваше задоволство, че това го прави нещастен, най-вероятно бе защото го смяташе за някаква страшно весела шега, която можеше да му изиграе от време на време. Тогава в какво бе трябвало да успее? Все заговори около него. Нима всички заговорничеха? Можеше да види лицето си, отразено в очите й. Кой все пак й беше дал тази сребърна огърлица?

— Обичам флиртуването като всеки друг — каза Мат, — но не мислиш ли, че гледат твърде много хора?

Ранд пусна Авиенда и отстъпи назад, но не по-бързо от нея. Тя наведе глава и заоправя полите си, мърморейки колко се били омачкали от ездата, но той забеляза колко са се изчервили бузите й. Е, не беше искал да я притесни чак толкова.

Той огледа намръщен претъпкания с въоръжени хора двор.

— Казах ти, че не знам колко мога да взема, Баел. — Като се прибавеха и Девите, напиращи през портите, едва оставаше свободно място на двора. По петстотин от всяко общество, това правеше шест хиляди айилци; а вътре сигурно гъмжеше от още стотици.

Извисилият се над него айилски вожд сви рамене. Като всеки друг айилец тук, и той беше увил шуфата около главата си, готов да се забули. Без никаква червена превръзка, въпреки че, изглежда, поне половината мъже тук носеха черно-белия диск на челата си.

— Всяко копие, което може да те последва, ще те последва. Двете Айез Седай ще дойдат ли скоро?

— Не. — Добре, че Авиенда държеше на обещанието си да не му позволява да я докосва повече. Ланфеар се беше опитала да убие нея и Егвийн, защото не знаеше коя от двете е Авиенда. Как бе успял Кадийр да я намери и да й го каже? Все едно. Лан беше прав. Жените намираха болка — или смърт, — щом се приближеха до него. — Те няма да дойдат.

— Говорят за… неприятности… край реката.

— Велика победа, Баел — отрони уморено Ранд. — И много спечелена чест. — „Но не от мен.“ Певин слезе до Баел и застана зад рамото на Ранд със знамето. Тясното му, прорязано с белези лице беше абсолютно безизразно. — Нима вече не го знае целият дворец?