Читать «Небесният огън» онлайн - страница 593

— Няма я вече. Не мога да усетя присъствието й — изтръгна се от гърдите на Лан. Той се обърна и закрачи покрай редицата фургони, без да поглежда назад.

Докато проследяваше Стражника с очи, Ранд зърна Авиенда — на колене, придържаща Егвийн. Освободи сайдин и се затича по пристана. Физическата болка, доскоро така далечна, се срина върху плещите му, но той тичаше и тичаше. Ашмодеан също беше там и се оглеждаше, сякаш очакваше Ланфеар да изскочи иззад някой фургон. И Мат, приклекнал с копието си в ръка — с другата правеше вятър на Егвийн с шапката си.

Ранд се закова на място.

— Тя…

— Не знам — отвърна Мат отчаяно.

— Още диша. — Авиенда го изрече несигурна колко ще продължи това. В следващия миг очите на Егвийн потрепнаха и се отвориха и пак в същия миг Амис, Баир, Мелайне и Сорилея грубо се промушиха покрай Ранд и коленичиха в кръг около двете млади жени.

— Чувствам… — заговори немощно Егвийн и спря, за да преглътне. Лицето й беше обезкървено и бледо. — Аз… боли ме. — От едното й око потече сълза.

— Разбира се, че ще те боли — каза бодро Сорилея. — Така става, когато позволиш да те забъркат в мъжки кроежи.

— Тя не може да отиде с теб, Ранд ал-Тор. — Слънцекосата хубост на Мелайне излъчваше неприкрит гняв, но тя не го гледаше — можеше да е гняв към него или към онова, което се бе случило.

— Ще се… ще се оправя… с малко почивка — прошепна Егвийн.

Баир навлажни един парцал с вода и го постави на челото й.

— Ще се оправиш, но с много почивка. Боя се, че тази нощ няма да можещ да се срещнеш с Нинив и Елейн. Няколко дни няма да пристъпиш до Тел-айеран-риод, докато не се възстановиш напълно. И недей да ме гледаш така опърничаво, момиче. Ще следим сънищата ти, ако потрябва, и ще те дадем на Сорилея да се оправи с теб, ако само си помислиш за непокорство.

— На мен повече от веднъж няма да се опънеш, Айез Седай или не — каза Сорилея, но с лека нотка на съчувствие, странно несъответстваща на мрачното й набръчкано лице. Отчаянието, изписало се по чертите на Егвийн, бе явно.

— Аз поне съм достатъчно добре, за да направя това, което трябва — каза Авиенда. Всъщност тя не изглеждаше много по-малко съсипана от Егвийн, но успя да изгледа Ранд предизвикателно, сякаш очакваше той да възрази. Непокорството й се стопи донякъде, щом усети, че четирите Мъдри я гледат. — Добре съм — отрони тя.

— Разбира се — отвърна Ранд кухо.

— Наистина съм добре — настоя тя. Каза го на него: избягваше старателно да срещне погледите на Мъдрите. — Ланфеар ме държа миг по-малко от Егвийн. Това е предостатъчно, за да се види разликата между двете ни. Имам тох към теб, Ранд ал-Тор. Не мисля, че сами щяхме да оцелеем много дълго. Много е силна тя. — Очите й пробягаха към горящия фургон. Свирепите пламъци вече го бяха сринали на безформена овъглена купчина и червеният мраморен тер-ангреал вече изобщо не се виждаше. — Не можах да видя всичко, което стана.