Читать «Небесният огън» онлайн - страница 576

Винаги се намираше по някой кораб долу при кейовете, до баржите със зърно. Трудно е да се намериш и битка на борда на кораб посред реката. Само дето андорците държаха единия бряг на Алгуеня под града. Както му работеше късметът, корабът като нищо можеше да се натресе и да заседне на западния бряг, с половин андорска армия, избрала да станува точно там.

С това му оставаше само да направи каквото иска Ранд. Направо си го представяше.

— Добрутро, върховни лорде Вейрамон, и всички вие, останалите върховни лордове и лейди. Аз значи съм един комарджия, селянче, и съм дошъл тук да поема командването на проклетата ви армия! Проклетият лорд Прероден Дракон ще дойде при нас всеки момент, веднага щом се справи, да му се не види, с една там негова проклета дреболия!

Той грабна копието си с черната дръжка от ъгъла и го запокити през стаята. То се заби в един от гоблените — някаква ловна сцена, издрънча в каменната стена зад него и падна на пода, прерязвайки ловците точно на две. Мат изруга и се забърза да го вдигне. Дългото две стъпки острие не беше нито отчупено, нито одраскано. Естествено. Айезседайска работа.

Той опипа с пръст гарваните, врязани в острието.

— Ще мога ли най-сетне някога да се измъкна от айезседайските работи?

— Какво стана? — попита Мелиндра откъм вратата.

Той я изгледа и за разлика от друг път това, за което си помисли, не бяха къдравите й златисти коси, нито сините очи или стегнатото й тяло. Като че ли всяка айилка и всеки айилец рано или късно отиваше до реката, за да погледа мълчаливо толкова много вода на едно място, но Мелиндра ходеше там почти всеки ден.

— Кадийр намери ли най-после кораби? — Кадийр нямаше да тръгне за Тар Валон на зърнени баржи.

— Фургоните на амбуланта още са си там. Не знам за… кораби. — Тя произнесе неловко странната за нея дума. — Защо?

— Ще замина за известно време. Заради Ранд — добави той припряно. Лицето й беше някак твърде спокойно. — Бих те взел с мен, ако можех, но ти не би оставила Девите. — На кораб или с коня си? И накъде? Това беше въпросът. На бърз кораб можеше да стигне но-бързо до Тийр, отколкото с Пипе. Ако беше достатъчно глупав, за да направи този избор. Ако изобщо имаше избор.

Устните на Мелиндра за миг се присвиха. За негова изненада, не беше заради това, че я напуска.

— Значи пак си се пъхнал под сянката на Ранд ал-Тор. Ти си спечели достатъчно чест за себе си сред айилците, както и сред влагоземците. Твоята чест, не чест, отразена от Кар-а-карн.

— Той да си я вземе неговата чест под мишницата и да си ходи ако ще в Кемлин, ако ще в Ямата на ориста, все ми е тая. Ти не се безпокой. Аз чест ще си намеря колкото искаш. Ще ти напиша. От Тийр. — Тийр ли? Никога нямаше да се отърве от Ранд или от Айез Седай, ако направеше този избор.