Читать «Небесният огън» онлайн - страница 575

— Внимавай с това име, Авиенда. Не може да се позволи на Ранд да ги намери преди всичко да е подготвено. — В каквото състояние беше той сега, щяха да са по-склонни да го опитомят или най-малкото да му пратят своя ескорт от тринадесет Айез Седай, отколкото да му помогнат. Щеше да й се наложи скоро да стои сред тях в Тел-айеран-риод, заедно с Нинив и Елейн, и да се надява, че твърде безвъзвратно са се посветили на каузата си, за да отстъпят, преди да разберат колко близо до ръба е стигнал той.

— Ще внимавам. А ти почини добре. И тази вечер се нахрани добре. На заранта не яж нищо. Не е хубаво да танцуваш копията с пълен стомах.

Егвийн я изчака да се отдалечи, преди да притисне с длани стомаха си. Не мислеше, че ще може да яде тази вечер, нито на заранта. Рахвин. И може би Ланфеар, или някой от останалите. Нинив се беше борила с Могедиен и я беше победила. Но Нинив беше по-силна от нея или от Авиенда, когато изобщо можеше да прелее. А можеше и да няма друг. Ранд твърдеше, че Отстъпниците не се доверявали един на друг. Почти й се искаше да се окаже, че греши, или че поне не е толкова сигурен. Страшно бе, като си помислеше, че вижда друг мъж, гледаш през неговите очи, че чува думите на друг мъж, излизащи от устата му. Не трябваше да е така — нали всеки се прераждаше с въртенето на Колелото. Но не всеки беше Преродения Дракон. Моарейн не желаеше да говори за това. Какво би направил Ранд, ако Ланфеар се окажеше там? Ланфеар беше обичала Луз Терин Теламон, но какво бе изпитвал Дракона към нея? Колко от Ранд все още беше Ранд?

— Така доникъде няма да се докараш — каза си тя твърдо. — Не си дете. Дръж се като жена.

Когато слугинята й донесе вечерята от зелен боб с картофи и прясно опечен хляб, тя се насили да я изяде. Имаше вкус на пепел.

Мат премина по сумрачно осветените коридори на двореца и отвори рязко вратата към покоите, заделени за младия герой от битката срещу Шайдо. Не че беше прекарал много време тук. Слуги бяха запалили два от стоящите светилници. Герой! Той беше герой! И какво получава един герой? Една Айез Седай, която го потупва по главата, преди да го отпрати като хрътка на нов „подвиг“. Знатна дама, благоволяваща да те удостои с целувка или да положи цвете на гроба ти. Той закрачи нервно напред-назад из преддверието, без да пресмята този път цената на пъстрия иллиански килим, нито на столовете и масите, позлатени и инкрустирани със слонова кост.

Бурната му среща с Ранд бе продължила до залез слънце, като той увърташе и отказваше, а Ранд настъпваше упорито като Ястребовото око след поражението при Коулски проход. Какво му оставаше да направи? Ако отново яхнеше Пипе и побегнеше, Талманес и Нейлсийн със сигурност щяха да го последват с толкова конници, колкото можеха да вдигнат на седло, очаквайки да им намери нова битка. И вероятно щеше да им намери: точно от това най-много го побиваха ледени тръпки. Колкото и да мразеше да си го признае, Айез Седай беше права. Или битката го влечеше, или той я привличаше към себе си. Никой не би могъл да се опита по-настойчиво от него да избегне такава от другата страна на Алгуеня. Дори Талманес го бе отбелязал. Докато на втория път предпазливото му измъкване от един голям андорски отряд не ги отведе на място, където нямаше никакъв избор, освен да се срази с друг, още по-голям. И всеки път усещаше как зарът се върти в главата му — беше почти като предупреждение, че битката го чака зад следващия хълм.