Читать «Небесният огън» онлайн - страница 578

Трябваше да проясни мисълта си. Защо? Със сигурност не затова, че заминаваше. Затова тя не беше реагирала. Освен това тя смяташе, че гони чест. И винаги беше одобрявала това. Нещо, което бе споменала, го привлече, изплува отново в ума му и го смрази. Късметът на Великия властелин. Беше го чувал по-различно, много пъти. Късмета на Тъмния. На Мрака.

— Мраколюбка.

Въпрос ли беше това, или убеденост? Мисълта с нищо не облекчи това, което беше направил. Щеше да носи лика й в ума си до гроба.

Тийр. Беше й казал само, че отива в Тийр. Камата. Златни пчели върху нефрит. Стършели. Готов беше да се обзаложи, че са девет на брой, без да поглежда. Девет златни пчели върху зелено поле. Гербът на Иллиан. Където властваше Самаил. Възможно ли беше Самаил да се бои от него? Как е могъл Самаил дори да знае? Само няколко часа, откакто Ранд го бе помолил — казал му беше, — а той самият още не беше сигурен какво ще направи. Може би Самаил не е искал да рискува? Как не. Един от Отстъпниците да се бои от някакъв комарджия, колкото и да му беше натъпкана главата с бойните знания на други мъже. Беше тъпо.

Всичко се свеждаше до това. Можеше да повярва, че Мелиндра не е била Мраколюбка, че е решила да го убие ей така, просто по прищявка, че никаква връзка не съществува между една нефритена дръжка на кама със златни пчели и неговото евентуално заминаване за Тийр, за да поведе армия срещу Иллиан. Може, ако беше някой глупак с гъши мозък. По-добре да сбъркаш, ако това те прави по-предпазлив, обичаше да си повтаря той. Един от Отстъпниците го бе забелязал. Определено не стоеше вече в сянката на Ранд.

Той се затътри през стаята, седна, опрял брадичка на колене и гръб във вратата, и се загледа в лицето на Мелиндра. Мъчеше се да реши какво да направи. Когато слугинята почука е вечерята му, той й извика да се маха. Храната беше последното нещо, което искаше. Какво да прави? Дощя му се да не усеща въртенето на зара в главата си.

Глава 52

Избор

Ранд остави бръснача, изтри петънцата пяна от лицето си и се зае с връзките на ризата си. Лъчите на ранното утро струяха през квадратните рамки — тежките завеси бяха прибрани настрани, за да пропускат свежия въздух. Трябваше да е с приличен вид, когато убие Рахвин. Мехур от гняв се надигна от корема му при тази мисъл. Той го натисна обратно. С приличен вид. И хладнокръвен. Никакви грешки.

Когато се извърна от огледалото с позлатената рамка, Авиенда седеше върху навитата си на руло постеля до стената, под гоблена с изобразени на него невъзможно високи златни кули. Беше й предложил да донесат още едно легло в стаята, но тя твърдеше, че дюшеците били прекалено меки за спане. Гледаше го напрегнато, забравила нощната риза в едната си ръка. Той се беше постарал да не се обръща, докато се бръснеше, за да й остави време да се облече, но освен белите чорапки не беше си надянала нищичко.

— Няма да те посрамя пред други мъже — каза тя внезапно.