Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 179

-      О, братко! - каза Джейдън.

Крис се завъртя на пета, но не се отправи към тях. Тичаше към Нощ и нареждаше заповеди в уоки-токито.

-      Крис, чакай! - Грег затича към него е Джейдън по петите. - Къде отиваш? Какво?...

-      Трябва да се върна. - Натъртеното и очукано лице на Крис беше стегнато. Метна се на седлото на Нощ. - Вие се махайте оттук! Оставете радиото включено! Ще ви настигна, когато мога.

-      Защо? Но ти си тук! Какво...

-      Намерили са децата на километър и половина от мястото, където Том мислеше, че са. - Крис събра юздите на Нощ. - Но чуй това! Фин е хванал и Питър.

-      Питър? - Грег усети как устните му се сковаха. - Крис, не можем да оставим Питър...

-      Знам това - гласът на Крис беше мрачен. - Но става по-лошо. Фин е направил нещо на Питър, направил го е като Променен. Не изцяло, но децата казват, че е стигнал доста далеч.

Стомахът на Грег се стегна в студен възел.

-      Ако все още е Питър, трябва да стигнем до него. Ти и аз ще се върнем.

-      И да ви убият? - Джейдън сложи ръка на рамото на Грег. - Помислете за минута! Том постави бомби. Колко време мислите, че имате, преди те да гръмнат? Фин вече е там или е съвсем близо. Том ще чака, докато стигнат на площада, но това е всичко.

-      Виж, току-що убих момиче, което познавах дяволски добре. Не мога да изоставя Питър, не и ако има шанс да се върне при нас. Ти, Хана и Исак имате вашите начини, аз имам моя. Може би, ако съм истински късметлия, ще грабна и Том. - Крис пое дълбоко въздух. - И няма отново да предам Алекс. Не отново.

-      Какво? - Грег не беше сигурен дали е чул правилно. – Алекс? Какво общо...

-      Пазачите вече са били убити, когато Пру е стигнал. Децата на Том са казали, че Алекс им е помогнала. - Той обърна Нощ. - И се е отправила към Рул.

119

„Бомба.“

Вълна от червен ужас едва не събори Алекс. С размера на малка кутия за обувки бомбата се състоеше от огромен будилник, закрепен за подобен на маджун блок, вероятно С4, с черен изолирбанд. Жици излизаха от тръба с цвят на олово, за да свържат камбанката на будилника с чукчето. Бомбата беше прикрепена за конзолата с още изолирбанд.

„Трябва да се махам оттук. - Внезапно по вдлъбнатината между ключиците ѝ се стече пот. - Трябва да се махна от църквата.“ Кой знае кога това нещо щеше да избухне.

И тогава забеляза две неща, които беше пропуснала заради обзелия я страх. Първо, часовникът не тиктакаше. Второ, бомбата не миришеше правилно.

Наистина, тя не знаеше нищо за бомбите. Това, че в Рул изобщо имаха такива неща, беше удивително. А че бяха решили да заложат бомба в църквата, беше направо поразително. Но не трябваше ли бомба с механизъм да цъка? Това беше старомоден будилник. Леля ѝ бе имала такъв, а тези гадове бяха шумни. Преглътна пърхането в гърлото си и пропълзя достатъчно близо, за да изучи циферблата. Стрелката за алармата сочеше дванайсет. Стрелките за минутите и часовете показваха, че часовникът е нагласен с трийсет минути закъснение, преди да направи „бум“. Точно този будилник имаше много тънка, източена секундна стрелка, но тя също беше неподвижна.