Читать «Чудовища - част 2» онлайн - страница 178

„О! - Очите ѝ се върнаха обратно. - Мамка му!“ Бомба.

118

-      Какво? - Грег чу как Крис кресна в уоки-токито. Гласът му беше много силен в тишината - повечето деца бяха спрели да плачат. Сара беше събрала най-малките в церемониална група, за да чакат, докато станеха готови да продължат. На дъното на фургона на Джейдън опръсканият с кръв Кинкейд се грижеше за момче, чиято ръка беше счупена от бухалка. Бяха извадили късмет обаче. Оцелелите имаха предимно подутини, ожулвания, порязвания и натъртвания. Освен Призрак, чието дясно ухо беше откъснато от Променен, кучетата се бяха справили чудесно.

„Е... - Грег хвърли поглед към задната част на редицата фургони. - Почти всички кучета.“ Седнала с кръстосани крака на земята, Ели изглеждаше като дете, чиито родители току-що са били убити. Не беше далеч от истината, след като Том беше останал. Пъхнало показалец в устата си, малкото момиче - Ди? - се беше облегнало на нея, докато Призрак с петносан бинт, сякаш накривен тюрбан върху главата му, се беше изтегнал също до Ели. Джет и Дейзи седяха наблизо.

-      Какво каза? - попита Крис. Обикновено използваха кодирани съобщения, но Пру се беше включил в развълнувано пращене. Значи или съобщението беше сложно, или той бързаше много. Крис затапи ухото си е малкия пръст, отдалечи се от Ели и кучетата и вдигна уоки-токито дo другото си ухо. - Повтори, Пру!

„Чуваш ли ме сега?“ А Грег си помисли: „Това изобшо не е смешно“. Притисна една окьрвавена парка с лакътя си, наведе се, хвана ръцете на момичето, което беше карало продоволствения фургон, и погледна Джейдън, който държеше краката ѝ. Когато другото момче кимна, те вдигнаха тялото, прескочиха мъртво променено момче с буца вместо нос и поставиха момичето до другите. Бяха изгубили общо девет деца - включително Ейдьн, Сам и Лушън, които бяха избягали. Не беше катастрофа, но и едно дете беше твърде много. Липсваха им и двата коня, с които Ейдън и Лушън се бяха измъкнали.

„О, вие, момчета, по-добре се дръжте далеч от нас, защото аз ще ви застрелям.“ Грег наистина го мислеше. Изтърси парката и покри главата и раменете на момичето. Така. Това беше последното. Щом пренаредяха провизиите, щяха да натоварят мъртвите - включително Мина - и щяха да продължат. Побиваха го тръпки от идеята да пътуват цял ден с мъртвите. Не можеха да губят време да погребват телата тук обаче. Миризмата щеше да издаде позицията им. „Ако стрелбата вече не го е направила.“ Но никой друг освен Крис не беше дошъл по пътя, а той им беше казал, че Фин е близо, но още не е в Рул.

-      Мислиш ли, че са ги намерили? - Джейдън беше застанал до Крис. Той имаше нова колекция натъртвания в добавка към онези, които беше получил по-рано. Дясното му око със засъхнала кръв по него вече се затваряше от отока. - Децата на Том?

-      Или това, или...

Грег видя внезапното вдървяване на гърба на Крис, чу го как излая нещо в радиото. „Мамка му! - Колкото и да съжаляваше за Лена, беше доволен, че Крис я застреля. - Със сигурност би било добре нещо да тръгне в наша полза за разнообразие.“